Управителят на фирма "Си импекс - България" ООД, която внесе за приватизатора на "Градски транспорт" АД Ангел Батаклиев 28 тролейбуса от Канада, които вместо да населят пловдивските улици, бяха одържавени, Мирослав Беляшки заподозря в корупция шефа на бургаската митница Валери Стефанов пред Plovdiv24.bg.
Поради съмненията си, той щял да настоява митничар № 1 в България Ваньо Танов да извърши вътрешна проверка по случая. Прозирала завера, от която да намаже Батаклиев. "Ако се продадат на търг, единственият частник в България, който има интерес към тролейбуси и притежава контактна мрежа, се казва именно Батаклиев", обясни Беляшки.
"Тези пловдивски бизнесмени могат да си изказват всякакви хипотези и да си дават каквито си щат изявления в своя защита, но по пътя на каква логика може някой да обвинява митницата в корупция?", реагира пресаташето на бургаската митница Катя Иванова, която на всичкото отгоре е виждала наживо машините и се чуди как някой си ги представял за град като Пловдив.
Тя припомни, че поне пет-шест пъти митницата изпращала писмени известия за законовите срокове и тяхното удължаване, но така и не получила нито търговски, нито митнически документи за вноса. "Законът е императивен, ако сроковете не се спазят, стоката се конфискува автоматично в полза на държавата. Щяхме да го сгазим, ако не бяхме конфискували тролейбусите", категорична беше Иванова.
От национална агенция "Митници" също отхвърлиха подозрението като неоснователно, тъй като НАП прави процедурите и провежда търга и не може някой извън тях - като бургаския митнически шеф, който няма нищо общо с продажбата, да извърши корупционни действия.
Междувременно, макар и идването на тролейбусите в Пловдив да става все по-виртуално, сагата в бистрене на отношенията между вносителя и поръчителя им продължава. Кой какво кому дължи ще решава съдът, където почувствалият се измамен Батаклиев хвърли казуса за решаване. Той твърди, че си ги е платил и те е трябвало да му бъдат доставени чак в Пловдив, но бил изигран в цената, която в действителност била неколкократно по-ниска от броеното. На коренно противоположната позиция е Беляшки. Заедно с канадските си партньори той е решен да отнесе въпроса в международния арбитражен съд.
Разваляне на приватизационния договор с Батаклиев за "Градски транспорт" се кани да поиска на тазседмичното заседание на надзорния съвет на агенцията за приватизация Дани Каназирева, която е негов член, като единствената законосъобразна последица от неизпълнението му, иначе можело да бъдат обвинени в безстопанственост. За подобно нещо тя настоява още от лятото на 2008 г. и заради упорството си беше отстранена като председател на надзорниците. Илюзиите на колегите й с червена партийна разцветка, че Батаклиев ще се справи с приватизационните си задължения, обаче също започнаха да се изпаряват. 
Последният за поредно удължен срок за ангажимента му да достави 65 тролея изтече в края на май. Поради липсата на достатъчно електротранспортни превозни средства, "Градски транспорт" не може да изпълнява дори сключения с общината договор за транспортна услуга и покрива едва три от общо седемте тролейбусни линии. Под въпрос било доколко редовно приватизаторът изплащал лизинговите вноски за новите си 60 автобуса и поради това над тях също тегнела заплахата от изземане. Чака се решение и на Върховния съд дали изобщо ще ги признае за инвестиция, тъй като се изплащат не от фирмата-приватизатор "Транс сити", а от "Градски транспорт".
"Целта на приватизацията е финансовото стабилизиране на едно дружество. Когато за първи път преди две години сезирах обществеността за истинската картинка около фирмата, мотивът ми беше, че вместо стабилизация, се трупат нови задължения. Същевременно общината губи контрола си над обществения транспорт, оставяйки го в ръцете на частни превозвачи. В приватизираното дружество минаха и сериозни активи - около 70 декара. При това положение не можеше ли общината сама да си купи на лизинг автобуси и тролейбуси?" - логично попита Каназирева.
В многобройните коментари на читателите на Plovdiv24.bg по темата с тролейбусите пък може да се види почти тоталното отрицание на доставката от Канада. Мнозина смятат, че конфискацията им е спасила Пловдив да заприлича на декор на стари американски филми от 60-те години на миналия век.