На базата на направения задълбочен комплексен анализ (SWOT матрица на силните и слабите страни) на туристическите ресурси (природни, културно-исторически, религиозни) и туристическата суперструктура (хотели, заведения за хранене и развлечение, съоръжения за спорт и възстановяване, магазинна мрежа), характеристика на туристическия поток е изведена и основната мисия на стратегията: чрез развитие на туризма да се подпомогне един устойчив стопански растеж, разкриване на нови работни места и опознаване на културно-историческото наследство на Пловдив и околните селища. В стратегическата рамка са набелязани основните продуктови, дистрибуционни и комуникационни цели, както и приоритетните сектори на туризма в града, който е известен с голямата концентрация на исторически дадености от различни епохи, религии и култури.
Въз основа на направения анализ и откроените силни и слаби страни, както и на световните тенденции Пловдив може да стане перспективна туристическа дестинация чрез развитие на: културен туризъм; бизнес туризъм; спортен туризъм; исторически туризъм; винен туризъм и фестивален туризъм.
Най-разработен към настоящия момент е бизнес туристическият продукткойто е свързан най-вече с пролетните и есенните изложения на международния панаир. Една от насоките за неговото допълване и доразвитие е по линия на конгресния туризъм с целогодишно организиране и провеждане на национални и международни форуми, конференции и делови срещи. За целта е необходимо да се предприемат сериозни мерки за осигуряване на модерни конгресни зали и адекватна реклама за възможностите на града. Към бизнес туризма е задължително прибавянето на опции за културен туризъм, винен туризъм и религиозен туризъм, се посочва в анализната част на стратегията.
По отношение на историческия туризъм Пловдив и регионът разполагат със значителен потенциал. Емблематични за Пловдив са Античният театър, Римският стадион, Форумът на Филипопол, античната крепостна стена на Небет тепе, възрожденските къщи в Стария град и много други. В региона това са Асеновата крепост, тракийската крепост Щус (с. Ситово), възрожденските селища и обекти от Априлското въстание (Батак, Пещера, Брацигово и Перущица), крепостта Цепина край с. Дорково и др. Основен проблем, свързан с предлагане на историческия туризъм, е лошото състояние и поддръжка на културно-историческите и археологическите забележителности и музеите. Сериозна пречка е и липсата на разбиране за града като отправен център (хъб) на историческия туризъм в целия регион - Старосел, Долината на тракийските царе, Перперикон и др. Пловдив освен с богатото си архитектурно-историческо наследство има много силен културен календар - театрални, фолклорни, музикални и др. прояви, които са добра основа за развитие на културния фестивален туризъм.
Особено големи перспективи се залагат на развитието на винения туризъм Има предприети и реални стъпки - в края на 2006 г. по инициатива на Лозаро-винарската камара бяха създадени три клъстъра - „Античният път на виното", „Пътят на Дионисий" и „Пътят на Орфей". Пилотният проект цели да съвмести и постави на бизнес основи изключителното културно-историческо и природно богатство на общините в Южен централен район с развитието на енергийно земеделие, хотелиерство и алтернативен туризъм.
Клъстър „Пътят на Орфей" обединява природните и културно-исторически дадености на Пловдив и на родопските общини Куклен, Асеновград, Лъки, Чепеларе, Смолян, Рудозем с тези на пограничните и беломорски гръцки общини за създаване на общ туристически продукт. Маршрутът започва от Пловдив по направлението Асеновград - Бачково - разклона за с. Югово, където се разделя на три клона: т.нар. зимен през Наречен, Чепеларе, Пампорово, Смолян, Рудозем и продължението в Гърция до Беломорието; и два летни - единият е през Лъки, с. Манастир, с. Давидково, с. Баните към Смолян, а другият - с. Белица (с възможност за посещение на Кръстова гора), с. Загражден, с. Давидково, с. Баните, Смолян, Рудозем, с. Чепинци до Кавала (респ. Солун) в Гърция.
Стратегията за развитие на Пловдив е една добра основа за разработване на координирани проекти с участието на съседни области и общини за развитие на други видове алтернативен туризъм - ловен, балнеоложки, както и разгръщане на потенциала на река Марица като място за екотуризъм и отдих. Информацията е на вестник "Строителство градът".