Почина Александър Маринов, бивш директор на Държавен архив-Пловдив

Напусна ни Александър Петров Маринов - един от най-ревностните пазители и разпространители на родопската историческа памет.

Той бе един уважаван общественик, задълбочен краевед, дългогодишен архивист и изследовател. Делото му е неразривно свързано с проучването, съхраняването и популяризирането на историята на Родопите и съседните исторически области, като Тракия, Беломорието и Македония.

Александър Маринов е роден на 4 октомври 1935 г. в Смолян в семейството на изтъкнатия родоповед Петър Анастасов Маринов (1903–1998). Израснал в среда, наситена с уважение към историята и родовата памет, той още рано поема по пътя на научното изследване и архивистиката.

Завършва специалност "Ориенталистика“ в Софийския университет, а впоследствие разширява знанията си като самостоятелно изучава турски, полски и френски език. Тази езикова подготовка му позволява да работи с широк кръг исторически източници и да задълбочи своите научни изследвания.

Професионалният му път е дълбоко свързан с архивното дело. От 1967 г. работи в Държавния архив в Пловдив, където преминава последователно през длъжностите специалист и главен специалист. В периода 1991–1995 г. заема поста директор на институцията, оставяйки след себе си значим принос в развитието на архивната система.

Маринов е автор на множество исторически описи и научни публикации, посветени на историята на Родопите и прилежащите региони. Сред неговите трудове се откроява монографията "Дом на изкуствата и културата в Пловдив. 1923–1944 г.“. Неговите изследвания се отличават с прецизност, богат документален материал и дълбоко познаване на историческите процеси.

През 1985 г. е удостоен с орден "Кирил и Методий“ – III степен за заслуги в областта на културата и науката.

Освен учен и архивист, Александър Маринов беше и фондообразувател, и дарител на Държавния архив - Смолян, като остави след себе си ценни документални колекции с безспорна историческа стойност. Дори след пенсионирането си той не прекъсва своята изследователска дейност, посвещавайки последните десетилетия от живота си на проучвания върху Средните и Източните Родопи.

Той ще бъде запомнен като човек с възрожденски дух, дълбоко отдаден на родовата памет и историята, пример за синовен дълг, родолюбие и научна добросъвестност.

Светлата му памет ще остане жива в сърцата на неговите близки, колеги, приятели и всички, които ценят делото му.

Поклон пред светлата му памет!