Пловдивски адвокат: Защо архитектите, когато са го проектирали, са решили да загърбят реката. Абсурдна логика е било това

Пловдивският адвокат Тодор Кръстев реши да спидели спомени от 80-те години в Пловдив в махалата около Новотела, както по-старите пловдивчани все още казват на емблематичния хотел до река Марица, видя Plovdiv24.bg. По негвите думи тогава реката е била плавателна, но неговото учудване е, защо сградата на хотела е ориентирана с гръб. Ето какво сподели той във фейсбук от романтичния период на онова време на социализма:

Това е старият Новотел Пловдив.

Като гледам е някъде в началото на 80-те години. Отражението на сградата в реката подсказва. Тогава Марица беше плавателна и пълна от край до край. Никога обаче не можах да си отговоря на въпроса, защо архитектите, когато са го проектирали, са решили да загърбят реката. Абсурдна логика е било това. Да строиш най-представителната сградата за времето си, а да не ориентираш лицето й към подобна природна даденост, като реката.

А навремето съботите, особено привечер, ми бяха любими.

Чаках с нетърпение седмицата да се изтърколи и да дойде събота. Тя - събота, е особен ден. Почивен, но първи, а и човек има усещането, че все едно в отпуска излиза.

Живеех в Кършияка - блока, който затваря ул. "Карловска", от другата страна е бул. "България", тогава се наричаше "Москва". Всъщност не знам защо го прекръстиха. По цялята му дължина и от двете страни имаше брези. Много красиво се беше получило. И сега тук-там се виждат, поизсякоха ги, за съжаление, но нови не засаждат.

А брезата е особено дърво, натоварено с много семантика.

Улица "Карловска" започваше от Пешеходния мост на реката. Река Марица, по бреговете на която ми мина детството.

Та по онова време беше станало модерно да се ходи в Новотела. Скоро го бяха направили и ние от Кършияка си го имахме за кварталната кръчма. Новотела, когото скоро прекръстиха на Гранд хотел в пристъп на безумие.

Тогава беше по-различен и много по-уютен. С двата дневни бара - малък и голям, около главното фоайе и открития басейн отстрани, около който прекарвахме времето си през деня. Там съм засичал целия бохемски елит на Пловдив, а и на страната. Пиеше се задължително уиски - в Новотела какво друго да пие човек. Дори сервитьорите те гледаха учудено, ако поръчаш нещо друго. Предлагаха всякакво уиски, а ядките бяха задължително фъстъци. Толкова години оттогава, а уискито го асоцирам само с фъстъци. А каква хладина се усещаше от реката привечер. Типичният пловдивски бриз, който се усеща задължително след девет часа от Марица, но само пловдивчани могат да го уловят и усетят.

И тогава пролетните дъждове не баха рядкост. Често си припявахме рефрена: "Събота, събота вечер, малко вали, но приятно..."

А сега?! Хотелът е там, но атмосферата е няма - не е същото, по дяволите, не е същото. И не, не е носталгия, наистина я няма онази романтика. По-модерно, лъскаво и лачено е, но атмосфарата е хладна, дистанцирано е всичко някак.

Барчетата също ги няма, трансформираха ги в някакмо модернестично безумие.

Басейнът не е като онзи, с тополите отстрани и малките сладки алеи, през които се минаваше като през тунел - имаше разкошни арки.

Уискито също вече не сервират с фъстъци, считат, че не е престижно. Имат най-вероятно, но ако поръчате, ще ви изгледат пренебрежително. Иначе е събота, идва събота вечер. Но дали ще завали.

Като едно време...