Пловдивчани в спор за "айляка" и талисманите на града

Пловдивчани влезнаха в спор за "айляка“ и талисманите на града.

"Истинските пловдивчани още не можем да приемем ужасния етикет "айляк", който беше лепнат на нашия уникален град. А сега се стъписваме от нова приумица - за талисмани на Пловдив се провъзгласяват хора като Мильо, Митко с чорапите, един коминочистач и други подобни. Те стават лице на града, създал културата и икономиката на съвременна България.

Моля ви спрете това издевателство! Има много талантливи и интересни личности, които могат да бъдат истинското лице на Пловдив“, написа в личния си профил във Фейсбук журналистът Катя Янева.

Контрира я друга журналистка – Веселина Божилова, която смята, че "както в случая с Мильо, и тук забележителна е реакцията. Човекът, фигурата става просто някакъв символ на емпатия и това е хубаво. Разбира се, че има много по-заслужили хора, но в тоя случай се материализира еманацията на града“.

"Солидарността наистина е хубаво нещо. Поздравявам всички, които подкрепиха Митко. Но нека не бъркаме понятията и да го наричаме талисман или емблема на Пловдив. Друг е въпросът защо не обявяваме за такива онези, които наистина са лице на града. За тях няма емпатия, а мълчание. Може да се дадат много примери, уви.“

Адвокатът Емилия Недева е критична към "късата памет на новото поколение и на пришълците": "Много посетители не отиват днес по-далеч от Капана, или от Античния театър, и това е всичко за тях. За мен Капана е своеобразна градинска форма на чалгата, а чрез него се популяризира и думата "айляк". А на някой идиот дойде на ум и да кръсти галерия с името "Капана“, при това - тя не е в Капана. Що не я кръстиха Джумая? По-правилно е според местоположението.

Споределин са мнения, че "много са значимите исторически личности от, или свързани с Пловдив. Делото на Кудоглу, на Атанас Сахатчи, на възрожденския майстор Георги Станчовски, на рода Чалъкови, на художниците от "пловдивската школа" и т.н.  Умишлено споменавам имена от различни епохи - силните фигури винаги са били част от духа на Пловдив. Да, не всички са родени тук, но следите им са много по-големи от тези, които се задоволяват с едната гордост. Иска се усилие да се прочете и проучи. Останалото е бутафория".

Мимо Димов също се е включил в спора, като твърди, че "много хора не харесват това определение наречено "айляк".  Но то придоби от много време популярност в страната и е изцяло свързано с Пловдив и пловдивчани. Не съм сигурен дали това е плод на истинските пловдивчани или на пришълците. А, що се отнася до "пловдивските талисмани" аз ги наричам чешити. Мильо, Велко Парашика, Бай Иван Карачомака, коминочистача и т.н. и т.н. Тези хора не са лица и никога няма да бъдат. Има достатъчно достойни пловдивчани, които са оставили незаличима следа в историята на Пловдив“.

Борислав Зюмбюлев, който не е от Пловдив пък смята, че "символа на Пловдив е Русалия Кирова - с невероятните истории за Майстора, Димитър Киров, Салвадор Дали, Марсел Марсо, балета, пловдивските художници и всичко. Тя е символ за мен на този град и неговата космополитност. Не разбирам откъде идва тая страст на пловдивчани към уродливото, но може би е израз на тази космополитност".

Пишат и хора от Русе, които смятат, че тези герои от градския фолклор  са наистина странни, но пък в Русе не могат да се похвалят с подобни талисмани.

Вероятно спорът за талисманите и лицата на Пловдив ще продължи, но истината е, че градът не прие насилието и въстана. Така, както го е правил много пъти.