Пловдив на колене пред безсмъртния Христо Ботев

Пловдивчани извиха опашка пред паметника на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина, за да положат по цвете в деня на 170-ата годишнина от рождението на великия българин, предаде репортер на Plovdiv24.bg. 
Да отдаде почит пред безсмъртния революционер и поет в града под тепетата пристигна и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която само часове преди това участва и в ритуала по освещаване на пловдивските бойни знамена. 

"Братя и сестри българи" - обърна се към родолюбците директорът на Драматичния театър Кръстю Кръстев, който тази година бе натоварен с отговорната задача да държи слово пред паметника на героя, "Днес е много лесно да видим героя, силния човек, там, на върха на неговия живот, насред неговата героична смърт, и много е трудно да видим себе си сред своя собствен, незабележим, често пъти пълен с малки предателства живот. 

И често, когато величаем нечие име, нечие дело, ние го превръщаме само в портрет, а не в жив пример. И колкото по-гръмки слова изнамираме за него, колкото по-помпозно го честваме, толкова по-тихо и неотменно се отдалечаваме от онова, което всъщност той е бил, което той е. Защото Той не умира! Той, Христо Ботев, нашата мяра за безсмъртие, за живот извън смъртта, нашето огнено име в небето! Не виждам по-удачен случай точно днес, в деня на неговото рождение, да си припомним словото му, в което - сами ще се убедите - продължаваме объркано да живеем. Ето неговите думи:

"Аз не съм българин, защото българският народ няма ни история, ни царски дворци, ни образовани мъже, ни златни руна, ни фабрики за чирози, ни вселенски патриарх, ни светии, ни миропомазаници - казваш ти, велики космополите! Мнозина говорят, че българският народ не върви напред и че неговото положение из ден на ден е по-критически и незавидно. А може ли всичко това да бъде другояче, когато България има и бръснати мустаки, и космополити, и гръцки оратори, а няма свои верни, свои честни синове? Ако ние продаваме народността си без никакви причини, ако се отказваме от името си без никакви подбуждения и ако поддържаме своите неприятели без особена нужда, може ли да напредне народът ни и да бъде достоен за уважение?"

Едва отекнало това слово срещу безродниците, идва друго, което зашлевява котерийните патриоти. Ето го:

"Народите са слепи; те по често наказват своите верни синове, нежели предателите. Който е умен човек, той трябва да се показва като патриотин, но да не жертвува нищо. А който е още по-умен, той трябва да се ползва от народните слабости. Аз зная множество честни "патриоти", които въртят търговийка с народни сълзи; а никой не казва за тях, че са злодейци. У когото са паричките, той е прав и честен. Аз познавам множество български патриоти, които се хранят на народния гръб."

Това е словото на Гения, братя и сестри! Той не жали себе си, не жали и другите. Олтар му е истината, Бог му е правата дума. Думата в нейното истинско и болезнено значение, а не увита в пелените на измислената коректност, удушена и подменена в смисъла и значението си. Затова на днешния ден ние трябва да се замислим какво ползваме вместо слово? Колко се подменили думите? Колко близко са нашите думи до лъжата и колко далеч от истината?

Ботев е преди всичко болезнен стремеж към истината. Вяра, че там, където има истина, ще дойде и Свободата. Там, където няма истина, вечно ще властва Робството, под каквото и да е име.

Не само да помним Христо Ботев, братя и сестри, нека и го четем. Защото той не умира."

Ритуалът пред паметника на поета и революционер в Цар Симеоновата градина се организира традиционно от Община Пловдив. Той е част от календара на културните събития в града, в него участват почетна рота, венценосци и военен духов оркестър от пловдивския гарнизон и Комитет "Родолюбие".