Парадокс по български. Така може да се нарече историята на една 200-годишна черница, която падна жертва на градоустройствените решения в Пловдив. Дървото обаче е обезсмъртено в книга.
Къде е парадоксът? Черницата е премахната от общината. Книгата с разкази пък, в която дървото е един от главните герои, се издава по общинската Програма за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания и трябва да бъде отпечатана до края на годината.
За черницата разказва в студиото на Plovdiv24.bg авторът на книгата Юли Шумарев:
"Книгата се казва "Макгахански блусове и балади". Посветена е на моята уличка, на която съм роден, на дядо ми и баба ми, на спомените от детството. Един от тези спомени е свързан именно с тази вековна черница.
Сигурен съм, че черницата е вековна, защото когато дядо ми е дошъл в Пловдив през 1912 година още тогава е била голямо достолепно дърво. Всъщност тя е била единственото дърво на тази улица.
Улицата е много малка и може би много незначителна, но за мен означава много, тъй като е свързана с детството ми, със спомените ми. Отрязването на дървото много ме разстрои. Играехме си там, катерехме се по черницата. Имаше една хралупа, която се затвори с времето. Имам много скъпи спомени там.".
Юли Шумарев започнал да пише отскоро. Първия разказ бил за дядовата градина, как поливал розите с маркуч, после една по една се занизали историите от малката пловдивска уличка "Макгахан" и съвсем неочаквано, от глава на глава, се оформила книгата. Научил по време на час от брат си Емил Атанасов, че черницата ще бъде отрязана.