Известен пловдивски адвокат сподели своя лична коледна история, която макар и тъжна е с щастлив край

С наближаването на Коледа известният пловдивски адвокат Стефан Левашки реши да сподели в социалната мрежа лична история, която винаги си спомня в навечерието на идващите светли празници, научи Plovdiv24.bg .

"Това е любимата ми лична коледна история, която съм затаил дълбоко в себе си и за която се сещам по това време на годината, преди време мисля, че я бях споделил с Вас, но пак ще Ви я разкажа, защото със сигурност сте я забравили, а тя макар и тъжна като всяка коледна приказка има щастлив край и всеки може да направи своите поуки. Та преди много години, когато аз бях сравнително млад адвокат, а в България все още нямаше никакви закони в защита на пострадалите от домашно насилие, в навечерието на Бъдни вечер, в кантората ми дойдоха две разплакани жени - майка и дъщеря. Дъщерята младо момиче, в същото време и млада майка-кърмачка, тогава по мокрите петна отпред на блузата й разбрах какво е да ти избие кърмата, защото го няма чедото ти, което да нахраниш. Оказа се, че младежът и баща на бебето с който живеят без брак, под влиянието на властната си майка, грабнал бебето и го занесъл при родителите си и сега отказва всякаква комуникация с половинката си. Момичето нямаше нито баща, нито брат, който да го защити и бе тръгнало по адвокати с надеждата да и помогнат. То хубаво, ама по това време наистина нямаше адекватен закон за бърза и своевременна защита в подобни случаи. Намерих някакво решение на въпроса, доколкото си спомням вече в Закона за съдебната власт и хукнах към прокуратурата, преди да са ги разпуснали предпразнично. Дежурният прокурор се случи новобранец нито разбра идеята ми, нито имаше кураж да разпореди връщане на детето. Влязох директно при Районния прокурор и почти го изнудих, но успях да го убедя, както в юридическата си правота, така и в хуманността на това, което трябва да се направи в навечерието на най-семейния празник. Скоростно ми издадоха прокурорско постановление и с двете жени се отправихме победоносно към VI РПУ в Пловдив, където отново трябваше да убеждавам този път неговия началник в спешността на задачата, че бебето е кърмаче, че е настинало и че все пак е Коледа и това, че той не знае какво да прави прокурора му го е написал. Еле склоних го, оказа се обаче, че нямат гориво за автомобилите и ще ми даде пеши патрул за операцията. Натоварих аз двама огромни полицаи и двете потърпевши в моята кола, закарах ги до дома на бащата и останах в автомобила с работещ двигател, за да не изстине, беше кански студ, не като сега, все пак бебе ще караме. Никога няма да забравя мига, в който видях как младата майка излезе от входа, гушнала бебето си, а зад нея се поклащаха двамата огромни и мустакати полицаи нахилени до уши, убедени явно и те в добрината на току що стореното. Закарах бебето с майка му и баба му до жилището им и се прибрах уморен, но щастлив в къщи. От тогава е минал сигурно четвърт век, бебето е пораснало голям човек и може би има вече и свои деца, дори не помня какъв пол беше, но още помня благодарността и радостта в очите на двете жени.

Светли Рождествени празници, приятели.