Дебатът за таксата за битови отпадъци бе първият смислен дебат в Общинския съвет през този мандат. Първият и в който Костадин Димитров взе думата повече от един път. Наложи му се да осъзнае какво е да си кмет и да защитаваш "незащитима“ теза.
Вдигането на данъци е незащитима теза, както и да го представяш. А когато става въпрос за чистота в непочистения Пловдив, това е като оксиморона "дървено желязо“. Отстъпването от предизборни обещания, само месеци след като си ги препотвърдил с внесената в Общински съвет бюджетна прогноза, е тежка политическа грешка.
Да изслушаш 21 изказвания, преди случайно попадналият и незнаещ какво прави там Гошо Къчков да поиска прекратяване на дебатите, са стоически мъки. 21 изказвания и нито едно в твоя подкрепа. Никой не би искал да е в този момент на мястото на Костадин Димитров. Дори и "дружинната ръководителка“ Радослава Ташкова бе залегнала ниско над банката на Общинския съвет - безмълвна.
Безмълвни бяха служителите от общинската администрация, безмълвни бяха и коалиционните партньори на кмета. А верните "Възраждане“ и БСП, дори гласуваха "против“. Това е "монолитното мнозинство“ - 29 гласа с този на Асан Яшар и ИТН. Ще става все по-трудно, а идва и бюджетът за 2025-та. Дебатът бе стойностен.
Показа причините за вдигането на таксата, показа пропуските в работата на Общината. Показа и "главния виновник за това“, ресорния заместник-кмет по екология Иван Стоянов, който, както прозвуча в дебатите по точката, "се превръща във воденичен камък на врата на кмета Костадин Димитров“.
През това време Иван Стоянов беше изпълнил залата със своето мълчание. На критиките за неговата работа, той отговаряше с... мълчание. На многократните искания за оставката му той отговаряше с... "достолепно мълчание“. Всъщност "достолепно“ би било, ако той бе Антъни Хопкинс, а не "комунистът Антон“ от "Балада за комуниста“ на Веселин Андреев.
Иван Стоянов е на път да обедини Общински съвет - Пловдив и да станем свидетели на приемане на декларация за неговата оставка. И тя със сигурност ще бъде подкрепена с повече от 29 гласа. С мълчанието си Иван Стоянов всъщност показва, че не е за тази позиция. Фигурата на заместник-кмета е повече политическа, отколкото експертна.
Политическото те задължава да се подготвиш и да защитиш най-важната за годината точка в твоя ресор. Да не оставяш кмета да бъде в "прединфарктно състояние“ в продължение на 2 часа и след 21 изказвания. Заместник-кметът трябва да е "стена“ и "преграда“ пред кмета, какъвто Стоянов явно не е. За това трябва смелост. Димитров се бранеше сам, търсеше аргументи, цитира други общини, увеличаващи данъци и т.н. Но ако цитираните от кмета общини, които също вдигат таксата за битови отпадъци, си имат свои си причини, то причините за Пловдив са ясни.
Грешно планиране на разходите, липса на разделно събиране, липса на реформи. Изобщо - пълна липса на изпълнението на предизборната програма на ГЕРБ. Не случайно искания за оставка на ресорния заместник-кмет има по 2-3 пъти всяка сесия. Включително от съветници от ГЕРБ. ГЕРБ спечели изборите с "програма и обещания, наречени ангажименти“.
Оценката с гласуването за кмет е дадена за тях, тя не легитимира "бъдещите действия“ през мандата. Оценката за сегашното управление ще е 2027 г. Годината на следващите местни избори. И тя до голяма степен ще зависи от това доколко Костадин Димитров може да плува в мътните политически води. Има една севернокорейска мъдрост "Можеш да преплуваш река с камък на врата, без да се удавиш, но само ако реката е тясна“.