Темата за паметника Альоша винаги е предизвиквала бурни реакции сред пловдивската общественост. Мненията дали гранитният съветски войник трябва да е един от символите на европейската столица на културата Пловдив са буквално на двата полюса.
Преди дни Plovdiv24.bg публикува интервю със скулптора Иван Тотев, който изтъква аргументи в подкрепа на идеята, че монументът трябва да бъде демонтиран и преместен на друго място, а върхът на хълма да остане чист.
Днес представяме гледната точка на дългогодишния директор на Историческия музей в Пловдив доц. д-р Стефан Шивачев.
Двете войни през ХХ век отнемат живота на повече от 70 милиона човека, като над 50 милиона са жертвите на Втората световна.
"Това са 6 години, в които светът живее в истински ужас. Войната е навсякъде - в много държави, в световните океани, в небето. Съвсем нормално е след един такъв жесток конфликт победителите да определят правилата на новия дневен ред. Когато завършва тази война всички не само си отдъхват, всички решават, че тази световна война трябва да бъде последна. Така в следващите години е създадена Организацията на обединените нации, за да не се забравя тази война" - припомня историкът.
Построени са около 2000 паметника. Паметникът Альоша в Пловдив е част от тези паметници, заедно със съхранените концентрационни лагери в Бухенвалд и на много места, които трябва да напомнят на поколенията, че това е бил страшен конфликт, завлякъл в гроба повече от 50 милиона. Благодарение на тази система, която е създадена след Втората световна война виждаме, че светът вече близо 80 години живее в мир, без нов световен конфликт, казва Шивачев.
В интервюто коментираме защо Альоша е единственият персонифициран паметник в Европа и защо в другите европейски държави монументите са костници. Независимо от вида си, всички тези паметници са посветени на идеята да не се забравят събитията от 1939-1945 г. Историкът смята, че нашите предци са проявили много мъдрост, когато не се съгласили да се направи паметник на вожда на човечеството Йосиф Сталин.
"Войникът винаги е символ на всеки един военен конфликт. Войникът в крайна сметка воюва за една идея, независимо дали тази идея е защита на родината, независимо дали тази идея е победа на антихитлеристката коалиция. Така, както този войник символизира съветската армия, той символизира тези, които воюват тогава в рамките на тази антихитлеристка коалиция" - обясни той.
Историкът припомня също ролята и мястото на България във Втората световна война. "Забравата в историята никога не е водела до добро. Забравата е опасност да повторим тези грешки. Искам да напомня, че българските управляващи, в лицето на Народното събрание, на 1 март 1941 година взимат с бурни акламации решение да се присъединят към тази група, начело с Германия. В резултат, в София е бомбардирана и са разрушени повече от 4000 сгради и загиват много невинни жертви. Тогава същите тези управляващи започват да обвиняват Уинстън Чърчил, че той бил предизвикал тези бомбандировки. Да, но причината обаче не е в Чърчил" - посочи той.
Шивачев смята, че не бива да се забравят тези събития.