Филм за Альоша показа двете различни гледни точки към паметника чрез средствата на музиката

Български късометражен филм представя по оригинален начин културното и историческо наследство, което произлиза от паметника на Альоша в Пловдив

Филмът разказва историята на млада двойка – писателя Васил (Васил Дуев) и неговата приятелка (Катарина-Сара Хън) – които са на посещение в град Пловдив. Васил пише статия за съветските монументи в България. Двамата излизат на разходка и логично се озовават пред Паметника на съветската армия (или както е по-добре познат – Альоша), където се срещат с група руски туристи, дошли да почетат родния войник.

Чрез средствата на песента, филмът показва две различни гледни точки към паметника, неговата предистория и как се раждат митологиите. На появилата се през 1966 година и добила голяма популярност песен Альоша главните герои Васил и Катарина отговарят със специално създадената за филма песен Алексей Скурлатов.

Но дали те знаят действителната история, която стои зад построяването на паметника и чували ли са Алексей, който се е превърнал се в прототип на скулптурата?

Големият въпрос, който филмът поставя, и който стои зад сблъсъка на наративите относно паметника, е този за културното и историческо наследство, за тяхното осмисляне.

"Альоша и котката“ е добър пример за едно от най-мощните качества на киното и късометражните филми в частност – адресирането на наболелите съвременни теми в българското общество.

Режисьори и сценаристи са  Камен Стоянов и Катарина Свобода. Филмът е дълъг малко над 13 минути.