Ето я новата украса в Пловдив за 1 март

С нова украса се сдобива пространството около Община Пловдив, видя Plovdiv24.bg. Бели и червени мартеници и панделки вече висят от дърветата, а в тревата са сложени нещо подобно на пилета.

Специално за тези, които искат да си направят снимки до копчетата е поставена пейка, която също е украсена с мартеници.

Хубавото време е благодат в момента за търговците на Главната. Пред сергиите с мартениците се струпват десетки купувачи, които искат да се подсигурят за 1 март, когато в България празнуваме Баба Марта.

Празникът в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата.

Легенда, възникнала през 30-те години на 20 век, свързва появата на мартеницата с прабългарите.

Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. 

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта“.

Всяка година на 1 март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) – преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма – за здраве и щастие. Българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите "Честита Баба Марта“.