- Успяхте ли да направите Пловдив по-добър град за бизнес, след като изкарахте като кмет два мандата?
- Пловдив се промени за тези осем години, хората и условията за живот се промениха. Не искам да си спомням какво беше в началото на първия ми мандат. Това беше град, в който животът беше спрял. Бизнесът беше избягал, финансовото състояние на общината беше много тежко - много дългове и малък бюджет. Пловдив, който е център на един от най-големите икономически региони в страната, беше изостанал най-много с реформата в икономиката. Защото по-лесно е да развиваш сферите на услугите, отколкото да произвеждаш. Може би такъв беше периодът и за цялата държава. България беше изгубила своите пазари, технологиите бяха остарели, преживявахме няколко икономически катастрофи. Това най-много се отразява на две неща - на психиката на хората и на икономиката. Може би това беше една от основните причини Пловдив да бъде един от изоставащите градове преди осем години. Затова най-важната задачи, която си поставих тогава, беше да подредим общината, да върнем доверието на бизнеса в града, да използваме даденостите на Пловдив, защото не случайно този град е създаден именно на това място. Още по времето на Филип Македонски хората са виждали смисъла тук да има град, да живеят и да произвеждат.
През тези осем години нещата постепенно тръгнаха. Оттук нататък градът трябва сериозно да се развива, за да придобие съвременен и модерен облик, както и да стане привлекателен не само за пловдивчани, а и за гостите. Просто хората да идват да живеят тук.
- Как се промени икономическата ситуация в града и в региона?
- Мога да направя следното сравнение. Когато започнахме, бюджетът на общината беше около 90 млн. лв. Сега е над 200 млн. лв. и общината няма никакви дългове. Имаме и едни от най-добрите кредитни рейтинги. Това е една оценка за икономическото състояние и потенциала на града. Към Пловдив има сериозни инвестиционни намерения, има и реализирани инвестиции.
- С кои проблеми не успяхте да се справите?
- Естествено е, че за осем години не може да разрешиш всички проблеми. Докато има град и хора, ще има проблеми. Най-сериозният, който отчетох още през 1999 г., е териториалното деление. Пловдив е областният град с най-малко територия - 110 кв. километра. Застроената част на града повтаря и територията на общината. Прекалено тясна е дрехата на града, за да може да се развива с този потенциал и с тези намерения, които има. Ние сме най-гъсто населеният град - 500 души на квадратен километър. Друг голям проблем на града беше инфраструктурата. Със средства, които реализирахме от облигационен заем, от една година сериозно се работи по нея. Проблем е и градският транспорт, но това е естествено предвид трудната инфраструктура и пренаселеността. Още повече че всеки ден имаме приходящи по 60-70 хил. души, от които 25 хил. идват със собствени автомобили. В следващия мандат трябва да има конкурс за нова транспортна схема. Трябва да продължи да се работи върху зелената система.
- Каква е готовността на общината да усвоява средства от европейските фондове?
- Пловдив е една от общините, която първа създаде отдел и дирекция "Европейска интеграция". В момента се работят над 180 проекта. По програмата "Регионално развитие" сме представили пълния набор от проекти, които позволява тази програма. Ролята на общината при тези проекти ще е все повече координираща.
- Какво бихте посъветвали наследника си?
- Първо, никога да не забравя, че е пловдивчанин. Да запази онази независимост, която извоювахме на града през тези години. Бях си поставил задачата да направя Пловдив независим от София и успяхме. И второто, което успяхме заедно с всички институции - да запазим града от групировките. Към този момент такива няма в града. Ние избрахме по-бавния модел за развитие и инвестиционни намерения, но по-разумния и затова Пловдив е един от най-спокойните градове за живот.
Интервюто е на REGIONI.dnevnik.bg.