На редакционната поща на Plovdiv24.bg получихме дълго писмо от разочарован пловдивчанин, който споделя наблюденията си за проблемите на градския транспорт, за отношението на кондуктори и шофьори към пътниците, както и за редовността (или по-скоро нередовността) на автобусите в Пловдив. Публикуваме мнението почти без никаква редакторска намеса, оставяйки изводите на Вас:
Уважаема медия, пиша Ви, за да споделя с вас проблем, свързан с градския транспорт в Пловдив. Пиша Ви, защото смятам, че чрез вас, "четвъртата власт", този проблем би придобил публичност. Надявам се благодарение на вашите репортери този казус да се реши, защото гласът на нас - обикновените граждани - трудно се чува, а е рядък случай да изразим позициите си публично пред обществото.
Нека да премина към конкретния проблем. Известно е на всички нас, които работим и живеем в град Пловдив, че съществуват множество проблеми, свързани с обществения транспорт в града. Постоянно сме свидетели на изключително количество от грубости и арогантност от страна на служителите във въпросните транспортни фирми. Толкова често се сблъскваме с всичко това, че много от гражданите се отказват от борбата да защитят своите права. Надявам се моето писмо да възвърне желанието на гражданите да участват по-активно в обществения живот и в защитата на собствените си права, а фирмите монополисти да осъзнаят, че са избрани да обслужват интереса на обществото, а не то техния.
Кондукторите се държат по ужасно груб начин и изглежда, смятат, че не са на работа, а прекарват времето си на служба, за да закусват, разговарят по телефона и да слушат музика. Всеки, който е родовен пътник в градския транспорт, е свидетел на подобни неща. При това всичко не се изчерпва дотук, но "прекрасните" ни кондуктори не таксуват някои пътници, които, изглежда, са в близки роднински, а може би и приятелски отношения с тях. Но за сметка на тях редовният пътник си плаща билета, както трябва и да е, но не получава билет. Или по-точно казано парите не отиват там, където трябва, а в тъмния джоб на кондуктора. Имало е случаи, когато тези служители са отказвали да ти върнат ресто, не защото не могат, а за да го приберат за себе си.
Следващия проблем нередовността на автобусите. По повечето линии се чака повече от обявеното. Точно преди два дни имаше такъв проблем и той предизвика у мен желанието да Ви пиша, защото, както се казва, той бе "черешката на тортата". Чаках доста дълго време автобус №15, пристигна след около 20 минути, при все, че е обявено на новите табели време за чакане до 15 минути. Пътувах, автобусът спря на спирката на бул."6-ти септември" и там се качи разгневена жена. Тя сподели, че е чакала над 40 минути, докато автобусът пристигне. Но "милият" кондуктор и "добрият" шофьор се нахвърлиха върху нея и обявиха казаното за измислица. През това време се беше качило малко момиченце, около тригодишно, заедно със своята майка.
Майката даде на детето си картите, за да ги покаже, а то с леко закачливо гласче се опита да извика кондукторката. Но, изглежда, кондукторката не осъзна възрастта на детето и повелително му каза:
"Не се говори така, а се казва: Госпожо, ако обичате ще дойдете ли?" Още малко и децата да им се молят на кондукторите! В същото време нейната дружка, имам предвид на кондукторката, която се возеше без пари, се ухили мазно, стоейки близо до вратата, че ако дойде проверка, да избяга по най-бързия начин, а измамата да остане неразкрита. Слязох няколко спирки по-надолу, близо до мола покрай, който автобусът минава. След като си свърших работата там, отидох да спирката да чакам автобус от същата линия, но в обратна посока.
Времето бе 19.00 часа, делничен ден. Други хора също чакаха. Минаха се повече от 20 минути и не се появи никакъв автобус, беше студено и всеки иска или не си хвана такси. Реших да си направя есксперимент, за да видя колко време ще ми е нужно, през зимата, да чакам докато пристигне автобус. След половин час много хора седяха, чакаха и след като видяха, че автобус няма да дойде си хващаха такси. Издържах до 80 минути, краката ми измръзнаха, треперех и въпреки това автобус не идваше. За да не рискувам със здравето, се наложи да хвана такси. Разбира се, платих една значима сума, за да стигна до другия край на града, където живея. Всичкото това чакане бе през делничен ден, представям си какво е да чакаш през почивните дни.
Написах тези неща, не за да Ви занимавам с мои проблеми, нито да привличам внимание, но преди всичко да разглася за неща, за които другите си мълчат. Проблем в градския транспорт има, но той не е единствен. Проблемите съществуват във всяка друга сфера на обществения ни живот, но докато си мълчим шайки разбойници ще грабят нас и нашата родина. Затова, българи, събудете се, борете се за правата и достойнството си, не мълчете иначе во веки ще ни мачкат, но не външните врагове, срещу които са се борили патриотите ни, а мутренските властници и техните неграмотни служители.