Червеният активист и бивш общински съветник
Тодор Кръстев се изказа в подкрепа на тримата социалисти,
станали популярни покрай чутовния скандал, в който се замесиха на международния форум на социалистите в Албена. Публикуваме мнението му без редакторска намеса:
"Трима социалисти от Пловдив, сред които и лидера на младежкото БСП в Пловдив д-р Любомир Паунов, предизвикаха скандал и бяха изгонени от престижен европейски форум, който бе открит от лидера на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев."Тази кратка информация и поста ми под нея от вчера, предизвика реакция и коментари, които ме изненадаха със своята настойчивост, а и крайност. В интерес на истината не очаквах такъв интерес. Доста мислих от какво е провокиран. В крайна сметка случката може да се квалифицира като тривиална. Подобни инциденти стават почти всеки ден, важното е, че сериозно пострадали няма. И все пак, защо аудиторията толкова се превъзбуди се питам? Не знам, нямам логичен отговор. Изборите и вероятните бъдещи политическите амбиции на тези момчета са едно от възможните обяснения. Но не мисля, че то е водещото. Според мен, без не най-малко да ги оневинявам, нашето общество обича сеира. И ако този сеир е гарниран и поднесен от известни и неслучайни субекти, удоволствието нараства многократно. Народопсихология както се казва. Убеден съм, че една немалка част от коментиращите са и искрено възмутени, и аз ги разбирам. Но не мога да приема крайностите. Пак ще го кажа - да, те са постъпили нередно, неправилно, за което най-вероятно ще си понесат последствията. А те вече и ги носят - от два дена са сочени с пръст. Но яростта с която "общественото мнение " се нахвърли върху тях, тежко ме смути. Идеята на поста ми беше именно тази - да се опитам да обясня, че грешка има, но не може и не трябва да има разправа, още по-малко обществен и социален линч. Съзнавах отлично, че трудно ще бъда разбран, още по-малко подкрепен. Но какво от това, нали светът е шарен и именно в различното мнение, разграничаващо се от масовото, често прокарва тънката нишка към баланса и обективността. Знам колко трудно е това в едно общество, което обича да рита падналите и да се гаври със сгрешилите. Но нали, именно вярата в следващия шанс, хуманността и доброто ни кара да бъдем повече хора. Не знам, или може би бъркам. Все пак благодаря на всички. Приятна вечер...