Арх. Пройкова: Учудващо е защо се товари с тежки декори Античният театър

Античният театър в Пловдив беше открит през 1981 година, като един от националните юбилейни обекти, за честване на 1300-годишнината на българската държава. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" арх. Румяна Пройкова, съратница и част от екипа на покойната арх. Вера Коларова. "Това беше един знаменит концерт, едно представление много представително, имах щастието да присъствам, целият проектантски екип, разбира се, бяхме в публиката, беше вълнуващо.

Вече малко са останали свидетелите на реставрацията на Античния театър, аз съм една от тях, поради напреднала възраст, но да кажа само, че нашият екип отстояваше принципа на реставрацията да се отива на конкретните обстоятелства, на обстойно проучване на античните градежи, които се намираха на място, на наличието на архитектурния материал от една изключително богата архитектурна декорация", добави арх. Пройкова.

Тя разказа още, че всичко това, което сега се вижда: колони, капитали, бази, архитрави, сложни корнизи и т.н., всичко е било долу, във вид на срутване, и е било въпрос на една много прецизна, много отговорна и специализирана инвентаризация на този материал. Арх. Коларова е била диригентът, а останалите от екипа – нейните помощници. Всички са били до нея, като ученици.

"За нас това беше една практическа задача, едно показно, всъщност за всички е било, за целия екип, как една толкова сложна задача може да бъде доведена до край. Говоря за сложността за възстановяването на сценичната сграда, беше различно. Там принципите бяха други, подходът беше друг, различен от този за театрона. Театрон се нарича цялата кавея, чашата със седалките. Там си помъчихме да не допускаме нови редове седалки над оригинално запазените, както се казва в археологическата практика ин ситу, т.е. на място.

Получи се едно съвместяване на така запазения  руинно, така запазената композиция на седалките с един тревен шкарп, който подсказва интеграцията на целостта на тази седалкова чаша на зрителната зала на Античния театър до достигане на неговя завършек, който  беше маркиран с една нова бяла ивица само като ограничител, като познание, че този втори сектор на Античния театър свършва тук", спомня си процесът на възстановяването арх. Пройкова.

Вече много по-късно, години след това, след допълнителни проучвания когато започва реконструкция на тунела, на северния вход, който сега е главния за пълнене, за захранване на театъра, при влизане към тунела се е разбрало, че е имало и трети ред вероятно, но може би частично. Не е имало пълни данни, не е можело да се  навлезе в пространството, което е свързващо към университета, към подходите, към връзките. Затова се е запазило в този вид, който го имаме и досега.

"Но сондажните проучвания показаха, че дори и да го е имало и вероятно е имало, защото се намериха някакви основи. Но нямаше нищо от това, което е нагоре – какви са били тези седалки, колко са били", добави арх. Пройкова.

Тя напомня, че археолозите и архитектите на Античния театър многократно са подчертавали досега, че сценичната част, която е съставена от крехки елементи,  спешно и винаги се нуждае от поддържаща консервация.

Разбира се, общинската структура "Старинен Пловдив“, която обгрижва резервата "Старинен Пловдив“ и по-точно ръководството сега е заинтересовано от това.

"Нашето съвремие е наситено с многобройни събития, които често са с неподходящ характер за един археологически обект от тази класа, каквато е Античният театър. А иновативните технически изпълнения понякога са и опасни,  въпреки, че те настойчиво се борят за сцената на Античния театър.

Но ръководството на "Стария Пловдив“ е решило, поне в лицето на неговия ръководител г-жа Елена Кантарева, да оформи съвременен правилник за ползването на археологическия обект при запазване на неговия приоритет, именно като археологически обект, така да се каже първообраз, и подчиняването на функцията, на идеята, за да се съхрани паметника преди всичко в неговата цялост и в автентичната му пространствена изява, а не в тук и там да се подава по нещо.

Много са този вид изпълнения и учудващо защо точно това се търси на Античния театър, след като например, при насищането му с тежките декори почти не остава нищо видимо от неговата декоративна стойност на сценичната сграда, а тя е един готов декор. Трябва да се върви към условна сценография, сценография, съобразена с дадеността на античната пространствена структура на сцената, да се използва тя, защото това е най-доброто. Хората отиват там, посещават театъра, за да се насладят именно на това", добави арх. Румяна Пройкова.