Апелативният съд потвърди присъдата на обвинената в убийство в Германия
Пловдивският апелативен съд потвърди решението на Пловдивския окръжен съд, с което беше допуснато предаването на Снежана Христева Велева /Костова/ 33 г., на компетентните съдебни власти на Федерална Република Германия по Европейска заповед за арест, издадена на 15 март 2007 год. от Прокурор при Прокуратурата - Берлин с цел провеждане на наказателно преследване при спазване принципа на особеността и при условие да се изпълни дадената от издаващата държава гаранция, че лицето ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава наказание лишаване от свобода, ако направи искане за това.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
В мотивите на съда беше посочено следното:
Производството е по реда на чл. 44 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.
Постъпила е Европейска заповед за арест, издадена на 15 март 2007 год. от Прокурор при Прокуратурата - Берлин по дело с номер 1 Kap JS 1007/90 , с която се иска предаване на компетентните съдебни власти на Федерална Република Германия на българската гражданка Снежана Христева Велева /Костова/ с цел провеждане на наказателно преследване срещу нея.
Съдът , след като се запозна с представената Европейска заповед за арест и събраните по делото доказателства, намира искането за предаване на Снежана Христева Велева /Костова/ на компетентните власти на Федерална Република Германия за основателно.
Снежана Христева Велева е родена през 1974 година в гр. Пловдив. Тя е българка, български гражданин е. Има завършено основно образование. Омъжена е, работи като сервитьорка. Не е осъждана до момента за престъпления, извършени на територията на Република България.
На 15 март 2007 год. от Прокурор при Прокуратурата- Берлин е издадена Европейска заповед за арест на лицето Снежана Христова Костова . В заповедта е отразено, че лицето е с българско гражданство и е посочена рожденната й дата в гр. Пловдив, България, издаващият орган не разполага със снимка, но разполага с пръстовите й отпечатъци.
Видно от служебно изисканата от съда и постъпила справка от Областна дирекция на полицията- гр. Пловдив, сектор „Български документи за самоличност", на същото лице са издавани български документи за самоличност, при които фамилното име е различно. В първия издаден й граждански паспорт на 12.09.1990 г. е с фамилно име Христева. Той е унищожен и на 21.10.1990 г. е издаден същия по вид документ на лице с фамилно име Костова. На 25.06.1990 г. е издаден и задграничен паспорт на същото лице с фамилно име Костова. Последният български документ за самоличност на лицето, издаден на 20.05.2005 г. е с фамилно име Велева. От посочената справка, издадена от компетентен държавен орган, се установява, че исканото с Европейската заповед за арест лице Снежана Христова Костова към настоящия момент е именно лицето Снежана Христева Велева. Тъждествеността на лицето с посочените две фамилии не се оспорва от исканото лице и защитата. От приложената по делото експертна справка на БНТЛ- ОДП- Пловдив се установява, че при изследването на предоставените от Интерпол- Висбаден, Германия дактилоскопни следи на Снежана Христева Костова съвпадат с дактилоскопните следи Снежана Христева Велева. Т.е. обстоятелството, че явяващото се днес лице- Снежана Христева Велева е идентично с лицето, за което е издадена Европейската заповед за арест - Снежана Христева Костова, е несъмнено установено.
Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА. Същата е издадена в писмена форма, съобразно приложението към закона, придружена е с превод на български език и съдържа пълни данни за самоличността и гражданството на исканото лице, както и наименование, адрес, телефон и факс на издаващото лице. От нея е видно, че е издадена въз основа на Заповед за арест, издадена на 23.07.1993 г. от Районен съд, Берлин - Тиргартен. Посочени са характерът и правната квалификация на престъпленията, за които се провежда наказателното производство- извършител на умишлено убийство и извършено в реална съвкупност с умишленото убийство смущение на телекомуникационни системи , както и намираща се в реална съвкупност към това кражба. Отразени са приложимите норми на Наказателния кодекс на издаващата държава. Посочено е, че за извършените в идеална съвкупност с умишленото убийство престъпления повреждане на телекомуникационно оборудване, а така също и намиращата се в реална съвкупност към това кражба са с изтекла давност, считано от 23 юли 1998 г. В Европейската заповед за арест са описани обстоятелствата, при които са били извършени престъпленията, включително датата и мястото на извършването им, степента на участие на исканото лице в извършване на престъпленията- извършител.
Изпълнени са изискванията на чл. 36 ал. 3 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Посочено е, че в издаващата заповедта държава за престъплението може да бъде санкционирано с максимално наказание десет години лишаване от свобода. Размерът на предвиденото максимално наказание десет години лишаване от свобода /за извършено деяние от лице, не навършило 21 години/ е не по- малък от три години.
Представена е гаранция , дадена от Генералната прокуратура - Берлин както в съпроводителното писмо до Окръжна прокуратура- Пловдив от 24.01.2008 г. , придружаващо изпратени на прокуратурата оригинал на Европейската заповед за арест и превода й на български език, които документи прокуратурата е представила по делото, така също и в писмо от същата прокуратура , адресирано до Пловдивския окръжен съд по повод отправено от съда искане за предоставяне на гаранции. Генералната прокуратура- Берлин писмено гарантира, че преследваната ще бъде обратно докарана за излежаване на наказанието - лишаване от свобода без условно осъждане, ако даде съгласие за това. С представянето на посочените по- горе гаранции е изпълнено изискването на чл. 41 ал. 3 от ЗЕЕЗА и чл. 5 т. 3 от Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 13 юни 2002 г. - компетентните власти на издаващата заповедта държава са декларирали, че исканото лице ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му наказание.
Съдът намери, че не са налице предвидените в чл. 39 от ЗЕЕЗА основания за абсолютен отказ от изпълнение на издадената срещу Снежана Христева Велева /Костова/ Европейска заповед за арест. Престъплението, за което е издадена, не е амнистирано в България, попадайки под нейната наказателна юрисдикция. Исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство нито към настоящия момент, нито към момента на осъществяване на престъпленията. Съдът не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на български съд или на съда на трета държава членка
Не следва да се отказва изпълнение на Европейската заповед за арест при наличие на факултативните основания на чл. 40 от ЗЕЕЗА
Формално е налице хипотезата на чл. 40 т. 1 от ЗЕЕЗА. Исканото лице е български гражданин. Деянието, за което е издадена Европейската заповед за арест е престъпление от общ характер и по силата на българския наказателен закон . Съдът счете, че това факултативно основание да се откаже изпълнението на ЕЗА не следва да се прилага. Престъплението е извършено изцяло на територията на издаващата заповедта държава. Там има образувано наказателно производство и разследването по него ще се проведе по- ефикасно и бързо по местоизвършването му.
Описанието на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, дава основание да се приеме наличието на факултативното основание за отказ, визирано в чл. 40 т. 2 от ЗЕЕЗА- давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието да е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението да е подсъдно на българския съд. Начинът на извършване на престъплението , описан в Европейската заповед за арест- „на 23.08.1990 г. в Берлин ... умъртвила потърпевшата Ирена Шмид, по рождение Ангелова...... с български произход ......нанасяйки й , с намерението да я умъртви, няколко масивни удара по черепа с бутилка, а също и с два кристални пепелника", както и посочените в ЕЗА като извършени в идеална съвкупност престъпления „ смущение на телекомуникационни системи и кражба" съответства на правната квалификация на извършеното като престъпление по чл. 116 ал. 1 , т. 6 , т. 7 и т. 8 от Наказателния кодекс на Република България. Предвиденото за това престъпление най- тежко наказание, редуцирано с оглед възрастта на исканото лице към момента на извършването му / 16 годишна/ по чл. 63 ал. 2 т. 1 от НК е лишаване от свобода до дванадесет години. С оглед липсата на възбудено спрямо лицето наказателно производство в Република България погасителната давност съгласно българското законодателство съобразно чл. 80 ал. 1 т. 2 от НК е петнадесет години,считано от деня на извършване на престъплението. Към настоящия момент тя е изтекла.
Не следва да се прилага факултативното основание на чл. 40 т. 2 от ЗЕЕЗА. Посочената норма дава възможност на съда да прецени дали да откаже предаването на лицето или да го предаде, въпреки настъпилата погасителна давност за престъплението съобразно българското законодателство. Съдът счете, че следва да се предаде лицето на компетентните власти на Федерална Република Германия. Тежестта на престъплението- умишлено убийство, едно от най- тежко наказуемите съобразно националното ни законодателство, високата степен на обществена опасност на деянието, личността на пострадалата, която е с български произход налагат извод, че интересите на правосъдието, изискват да не се прилага това факултативно основание за отказ и да бъде дадена възможност на издалата заповедта държава да проведе наказателно преследване. Не са налице и предвидените в чл. 40 т. 3 - 5 от ЗЕЕЗА основания за отказ да бъде изпълнена издадената срещу Снежана Христева Велева /Костова/ Европейска заповед за арест.