Адвокат Левашки: Трагично е да гледаш как симфоничен оркестър свири под баскетболни кошове в Пловдив

Има ли Пловдив право да се нарече Културна столица, след като няма собствена опера и голяма концертна зала? Пловдивският адвокат Стефан Левашки публикува остър, но реалистичен коментар в личния си профил в социалната мрежа за окаяното състояние на градската културна инфраструктура, която с настъпването на лятото отново ще разчита единствено на трите си открити сцени, видя Plovdiv24.bg. Ето и целия коментар, който публикуваме без редакторска намеса:

Пловдив е най-старият жив град в Европа, културна столица на стария континент, но е с най-окаяната база за културни събития. Нямаме опера, нямаме концертна зала, театъра ни е с малък салон, но за сметка на това единствен. Сега като навлизаме в горещия сезон се откриват три летни сцени - Античния театър, Летния театър и едно бивше лятно кино.

Какво обаче става, ако природата реши да погоди номер на организаторите и се изсипе някоя гръмотевична буря, тогава спектаклите се преместват по спешност в една частна спортна зала, в която е трагично да гледаш как симфоничен оркестър свири под баскетболни кошове, все пак собствениците са я предвидили за спортни мероприятия, а не за културни.

Да се върнем на прословутия ни Античен театър, той се експлоатира от десетилетия, без общината да направи каквито и да е инвестиции в него. Достъпът е труден, особено за хора с двигателни проблеми, бременни, по-възрастни, а за такива в инвалидни колички напълно невъзможен. Има една единствена тоалетна, извисена на поне 50 метра денивелация от най-ниските седалки. Някакъв асансьор или приспособление за издигане на трудноподвижни хора е пълен мираж.

Изчезнаха дори и възглавничките, които слагаха на мраморните седалки, те поне донякъде облекчаваха верните меломани от температурата на нагретите от 40 градусова пловдивска жега камъни, а внасяха известен комфорт, някои представления продължават повече от три часа. Билетите са без места, а са обозначени само редовете, съответно публиката се натъпква един друг като в кутия със сардели, не особено приятно състояние за потните тела, търсещи глътка въздух.

Никога не знаеш в жегата дали да си носиш вода или не, защото някои организатори те карат да си изхвърлиш пластмасовата бутилка още на входа, а вътре водата се продава на няколкократно по-високи цени, друг път пък решаваш все пак, че няма да разнасяш вода, с която ще трябва да се разделиш, оказва се обаче, че на входа проблем не правят, но пък и вътре вода не продават. Малко като с тотото става.

Скоро ни се случи, без предупреждение, входа откъм Митрополията, който е по-достъпен, да не е отворен и всички зрители бяхме принудени да въртим близо километър обход през калдаръмите на Стария град за да влезем от другия вход зад сградата на АМТИ, излишно е да обяснавам колко е неприятно това упражнение в жегата дори да си здрав и в добра физическа форма.

За да завърша оптимистично, онзи ден на широко рекламираното представление на "Турандот" на Китайската национална опера, което всъщност бе пълно културно фиаско, забелязах за първи път да присъства кмета на Пловдив и зам.-кмета по културата, та дано да са усетили на собствен гръб/гъз неуредиците и да предприемат някакви мерки.

Ще се радвам да прочета и Вашите впечатления, приятели, защото може пък да греша и претенциите ми да са преувеличени.