Тийнейджъри и млади шимпанзета си приличат

Тийнейджърите и подрастващите шимпанзета имат сходно рисково поведение, но приматите може да са по-малко импулсивни от хората, сочи американско проучване, цитирано от електронното издание EurekAlert.

Изследването разглежда вековни въпроси относно природата, възпитанието и защо юношите са склонни да поемат повече рискове - заради околната среда или заради биологични предразположения.

"В известен смисъл подрастващите шимпанзета са изправени пред същата психологическа буря, пред която и тийнейджърите", казва водещият учен Александра Росати от Мичиганския университет. "Нашите открития показват, че няколко ключови черти на юношеската психология се наблюдават и при най-близките ни роднини примати".

Изследователите провеждат два теста с хранителни награди с 40 шимпанзета в резерват в Република Конго. Те доброволно участват, привлечени от предлаганите лакомства. Шимпанзетата могат да доживеят до 50-годишна възраст, а юношеството им настъпва на около 8-15 години. Както и при хората, при тях се наблюдават бързи промени в нивата на хормоните в преходния период между детство и зрялост - започват да установяват нови контакти с връстници, проявяват повишена агресия и се борят за социален статус.

При първия тест подрастващите и възрастните шимпанзета могат да избират между съдържанието в два контейнера, когато изпълнят поставена им задача. Единият винаги съдържа фъстъци - храна, която приматите харесват до известна степен. В другия контейнер има или недолюбван от тях продукт като парче краставица или истинско лакомство - част от банан, пише БТА. Шимпанзетата могат да играят на сигурно и да получат от фъстъците, или да рискуват, като тогава имат възможност да вземат банан или краставица.

Записват се емоционалните им реакции и издаваните звуци, включително стонове, хленчене, писъци, блъскане по масата или почесване. Взети са и проби от слюнката им, за да се проследят нивата на хормоните. По време на серията от тестове подрастващите шимпанзета по-често избират рисковия вариант в сравнение с по-големите, но независимо от възрастта се наблюдават сходни отрицателни реакции, когато получават краставица. Вторият тест изследва забавеното удовлетворение - шимпанзетата могат да получат парче банан веднага или да изчакат една минута, за да получат три. Както подрастващите, така и възрастните шимпанзета избират по-голямата, но отложена награда. Растящите хора обикновено са по-импулсивни от възрастните, така че е по-вероятно да вземат незабавно предложеното им лакомство, като нямат търпение за изчакат.

"Предишни изследвания показват, че шимпанзетата са доста търпеливи в сравнение с други животни, а от нашето изследване става ясно, че способността им да отлагат удоволствието е изградена в доста ранна възраст за разлика от хората", отбелязва Росати.

Въпреки това подрастващите примати не са щастливи от чакането на допълнителните парченца банан и по време на едноминутното забавяне са по-гневни в сравнение с възрастните шимпанзета.

Рисковото поведение както при подрастващите шимпанзета, така и при хората, изглежда е дълбоко биологично заложено, но по-импулсивното поведение може да е специфично за хората в тийнейджърска възраст, е мнението на Росати. Изследването е публикувано от Американската асоциация на психолозите в онлайн изданието на "Journal of Experimental Psychology: General".