Комитетът по правата на човека на ООН прекрати процедурата по връщането на двама бежанци в България заради опасност от жестоко, нечовешко или унизително отношение, съобщи Българският хелзинкски комитет (БХК), цитирайки решение по дело от 15 декември 2016 г.

Двамата сирийски граждани, Р. А. А. и З. М., е трябвало да бъдат депортирани от Дания обратно в България, където първо са подали молба за закрила в съответствие с Дъблинския регламент, според който бежанец, минал през България и заловен в друга страна, трябва да бъде върнат в България. 

"Тяхната депортация обаче би представлявала нарушение на член 7 от Международния пакт за гражданските и политическите права поради непоносимите условия на живот", отбелязват от БХК.

През юни 2014 г. сирийските граждани, Р. А. А. и З. М. (мъж и жена), влизат на територията на България, търсейки закрила. Още с пристигането си те биват задържани от българските власти, които подлагат мъжа на побой с юмруци и полицейски палки. Жената дърпат за косата и също бият с палки, след което я обискират на голо. Вещите им са отнети и така и не биват върнати. След това двамата сирийци са изпратени в приемателен център, където условията са изключително лоши, описват случая БХК. 

В храната си те често намират червеи и насекоми, поради което рядко се хранят. Заради лошите хигиенни условия жената развива инфекция в малкия таз. При опит да получи медицинска помощ от лекаря в центъра ѝ е отказано с аргумента, че системата ще се срине, ако всички бежанци получат лечение. Мъжът от своя страна страда от сърдечно заболяване. Въпреки че на два пъти припада в приемния център, получава единствено болкоуспокояващи. 

В местната болница три пъти отменят насрочения му час за преглед без причина, след което той спира да опитва да търси лечение. Мъжът е нападнат и бит от непознати извън центъра и твърди, че му е отказана възможността да подаде жалба в полицията.

През септември 2014 г. двамата сирийци получават бежански статут в България. С това те са информирани, че трябва да напуснат приемателния център, финансовата помощ от около 60 лв. месечно им е спряна, няма програма за интеграция, която да им помогне с намирането на жилище или работа. Нямат достъп до здравни услуги и образование. В резултат те прекарват три дни на улицата, а през декември 2014 г. заминават за Дания със средства, изпратени им от роднини в Сирия.

В Дания те прекарват цялата следваща година в обжалване на решението на датските власти да ги върне в България. Предвид тази ситуация Комитетът приема, че депортирането им обратно в България според Дъблинския регламент би ги изложило на риск от непоправима вреда.