Учените отдавна си задават въпроса какво всъщност означава да си жив. Безспорно това е тема за тежък философски семинар, но едно почти незабележимо създание вече превърна този теоретичен казус в истинска научна сензация, информира списание "Космос".

Запознайте се с Psolus fabricii. Това е вид ярка, червена морска краставица, която обитава ледените и мрачни води на Северния Атлантик. На пръв поглед тя не изглежда особено впечатляващо, мека тръбичка с пипала, която лениво и безметежно пълзи по морското дъно. Но по време на лабораторни изследвания, когато учени отрязват парче от нея, се случва нещо, което досега се смяташе за невъзможно в реалния свят.

Отрязаното парче категорично отказало да умре.

Вместо да изгние и да се разпадне, както диктуват законите на природата, изрязаната тъкан направила нещо изумително - тя сама заздравила раните си. Нещо повече. Фрагментът започнал да попива хранителни вещества директно от морската вода. И тук идва истинската загадка. Парчето плат направило това, въпреки че няма уста, стомах или каквато и да е храносмилателна система.

Всичко необходимо за съществуването му просто прониквало през кожата. Именно този феномен озадачил и изправил на нокти биолозите.

За да проверят дали не става дума за някаква странна, изолирана случайност, изследователите провели поредица от експерименти. Те внимателно изрязали още фрагменти, от миниатюрните крачета, тялото и пипалата, и ги потопили в обикновена морска вода. Учудването им било пълно, когато абсолютно всички парченца реагирали по абсолютно същия начин. Те не просто оцелели, а заживели свой собствен живот.

Поради тази причина изследователите определят феномена като първия регистриран случай на тъканно безсмъртие в естествени условия.

Клетките на тези останки просто отказват да се предадат и да загинат, заради което екипът напълно заслужено ги кръщава с прозвището "зомбита“ 

От една страна, тези парченца не могат да се трансформират в нов, цялостен организъм, тъй като не притежават способността да се размножават или да регенерират липсващите си органи (както правят някои други морски звезди и червеи). От друга страна обаче, клетките им функционират перфектно. Те се самолекуват, метаболизират и по някакъв магически начин оцеляват.

Подобни процеси на автономно движение се забелязват и при гущерите. Когато гущерът откъсне опашката си, за да излъже хищника, тя се премята и подскача буйно на земята, но само за няколко секунди, след което енергията ѝ свършва и тя угасва.

Ако тази опашка обаче беше частица от морска краставица, тя със сигурност би тръгнала из широкия свят да си търси храна и да се грижи за собственото си оцеляване. Изследователите установили с изумление, че отрязаните фрагменти от Psolus fabricii отказвали да умрат и функционирали по този "зомби" начин в продължение на цели 3 години.

Това откритие отваря кутията на Пандора за фундаменталната наука. Въпросът остава да виси със страшна сила в научните среди - Тези парченца от морска краставица живи ли са?

Ако дефинираме живота чрез способността за размножаване и наличието на съзнание или органи, то отговорът е по-скоро не. Но ако го дефинираме чрез волята на клетките да поддържат метаболизъм, да се поправят и да се борят срещу разпада, то тогава тези зомбита са по-живи от всякога.

Изглежда, че животът на Земята е нещо много по-дълбоко, гъвкаво и непостижимо, отколкото си мислим, че знаем. И отговорите може би се крият именно там - на дъното на ледените океани, в едно парче тъкан, което просто отказа да се предаде на смъртта.