Учен от "Харвард" назова най-лошата година в историята на човечеството

Навярно 2020 г. и 2021 х. бяха най-лошата в живота за много хора по света. Доводите - бушуваща пандемия, опасна политическа нестабилност, метеорологични катастрофи и дълбока промяна в начина на живот.

Но това ли са действително най-лошите години?

Не. Дори не е близо. В очите на историка и археолога, преподаващ в "Харвард", Майкъл Маккормик абсолютната "най-лоша година за живот“ е 536 г.

Защо 536 беше толкова лош? Със сигурност можете да спорите, че 1918 г., последната година от Първата световна война, когато испанският грип уби около 100 милиона души по света. 1349 г. също може да се счита в този списък като годината, когато Черната смърт е унищожи половината Европа. Повечето от годините на Втората световна война вероятно биха могли да претендират и за титлата "най-лошата година“.

Но 536 е в отделна категория, твърди историкът.

536 г. е предшестващата година на един от най-лошите периоди в човешката история.  В началото на тази година, изригва вулкан в Исландия, както е установено от проучването на швейцарски ледник, извършено от Маккормик и глациолога Пол Майевски от Института по изменение на климата към Университета на Мейн (UM) в Ороно.

Пепелта, изхвърлена от вулкана, довежда до мъгла, от която настъпва 18-месечен мрак в Европа, Близкия изток и части от Азия. Както пише византийският историк Прокопий, "защото слънцето излъчваше своята светлина без блясък, както луната, през цялата година“. Той също така разказа, че изглежда, че слънцето винаги е в затъмнение. Според летописеца Слънцето изглеждало така, сякаш е затъмнение.

Касиодор, римски политик от онова време, пише, че слънцето има "синкав“ цвят, луната няма блясък и "сезоните сякаш са смесени заедно“. Това, което е още по-зловещо, описва той: "Учудващо, е че не виждаме сенките си от телата по обяд.“

Тъмните дни донасят периоди на кучи студ, като летните температури падат до 2,5°C. Това е най-студеното десетилетие през последните 2300 години, съобщава Science, което довежда до опустошаването на посевите и световен глад.

През 541 г. бубонната чума значително увеличава бедствията по  света. Разпространявайки се от римското пристанище Пелузиум в Египет, така наречената чума на Юстиниан, причинява смъртта на половината от населението на Източната Римска империя. Това от своя страна ускорява и евентуалния й  срив.

Разтърсвана от природни катаклизми, съпроводени от мащабни вулканични изригвания през 540 и 547 г., и опустошението, причинено от чумата, Европа попада в тежка икономическа криза, която продължава век – до 640 г., когато добивът на сребро води до подем.

Коренните жители на Северна и Южна Америка могат лесно да посочат 1520 г. като най-гадната година, когато едрата шарка, пренесена от испанците, убива милиони местни хора. До 1600 г. до 90 процента от населението на Америка (около 55 милиона души) е унищожено от различни европейски болести.