Отбелязваме Бабинден на 8 януари (по нов стил и на 21 януари - стар) – празник, посветен на родилната помощ, акушерките, гинеколозите, родилките и здравето на децата. Българинът на този ден почита "бабата", опитната жена, която е изпълнявала ролята на акушерка в миналото.
В миналото на този ден бабата е ставала рано и е посещавала домовете на децата, които е изродила през годината, а понякога къпала до 40-ия ден – дотогава според българските вярвания не се знае дали детето принадлежи на този или на онзи свят.
По традиция бабата идва в къщите с червен и бял конец, които завързва на децата, както и вълна, от която прави брада на момчетата и коса на момичетата, символизиращо пожеланието и да остареят и побелеят. След като посети всички деца, на които е помогнала да се родят, бабата се прибира и се подготвя да посрещне родилите през годината майки, които идват "да полеят" на бабата.
Младите майки измиват ръцете на бабата
Поливат ѝ да се измие, даряват я с пешкир и сапун, като в пешкирите винаги има завързана пара. Също носят погача, сирене, някаква гозба, вино или ракия. Сядат на трапезата и се гощават. Развеселени, жените стават да играят хора, като си пеят, а бабата, с една лопатка, на която има жива жар и стрит цвят от различни билки, ги прекажда.
Основните моменти на празника са къпането на децата от бабата и "къпането" на бабата. Жените закарват бабата на река, езеро или кладенец, където се извършва обредното къпане. Всички са накичени с червени чушки и вълна. На празника не се допускат мъже. Жените се закачат и шегуват със срещнатите по пътя мъже. Водят бабата да я изкъпят и я връщат на ръце в дома.
Важно е всички майки на вече по-големи деца да се измият добре сутринта. С босилек, здравец, кърпа и сапун се ходи при бабата и се дарява.