Телефонка, Шкаф и Графинята: Защо в едно българско село никой не носи нормално име?

В сърцето на Северозапада, само на няколко километра от Монтана, се намира село Меляне – място, което изглежда като всяко друго, но крие една от най-необичайните истории в България. Тук почти всеки втори жител носи име, което не се среща никъде другаде, а причината за това не е ексцентричност, а дълбока вяра в спасението на децата от жестоко проклятие.

Легендата за странните имена датира от 20-те и 30-те години на миналия век, когато селото е покосено от необяснимо висока смъртнос. Местният свещеник съветва отчаяните родители да кръщават наследниците си с имена, които никога не са присъствали в рода им, за да не може "злото“ да ги открие. Мелянци обаче отиват още по-далеч и започват да измислят напълно нови и непознати дотогава имена.

Първите, които според преданията "прекъснали“ проклятието, били хора с имена като Либкнехт, Люсилия, Филисина, Вилсон, Телефонка и Първа. По-късно списъкът се допълнил с екзотичните Геройки, Геройко и дори Роза Люксембург. След като смъртността внезапно спряла, хората затвърдили вярата си, че необичайните имена са техният щит срещу съдбата.

В Меляне и до днес могат да се срещнат хора, чиито имена звучат като измислица, но са напълно реални. Сред най-удивителните са Графинята, Шкаф и Случка, а в региона са регистрирани още Плувкиня, Океан, Републикан, Ценцерушка и Семка. Тази традиция, родена от страха, с годините се е превърнала в уникална идентичност на селото.

Разположено сред карстови хълмове и пещери, Меляне носи особена енергия, която мнозина описват като магнетична. В близост до него се издига Лопушанският манастир, смятан за духовен пазител на района. Макар днес селото да е малко и обезлюдяващо, неговите жители се гордеят със своята история и разказват на туристите как името в Меляне не е просто дума, а съдба и обет за живот.