"Това е моята истинска любов. Какво друго да кажа? Не искам да бъда на друго място. Това е животът, за който мечтая откакто съм дете.", казва Мауро.
Когато навършва 50 години мъжът решава да сбъдне мечтата си и тръгва с катамаран по море, за да търси подходящо място. Но след ден лодката се поврежда. Мъжът успява да доплава до малък необитаем остров и така остава на него.
"Катамаранът можеше да ме закара до Полинезия, но ме доведе до този остров. Тук е по-добре за мен", шегува се италианецът.
Моранди създава свой собствен рай. Не му трябва много. Събира енергия чрез слънчеви панели. Има телевизия, книги и дори таблет. Но на острова нямо с кого да си размени и дума.
"Не се чувствам самотен", казва Мауро. "Как бих могъл?! Островът е мой приятел, а имам и три котки, 2 кокошки и понякога си говоря с тях. Малко като лунатик", споделя още възрастният мъж.
Понякога някои туристи идва за кратко до острова и Мауро им разказва за плажа, който през лятото е в коралов цвят, но става гневен, ако посетител остави отпадъци. Междувременно островът е обявен за природен резерват.
Всеки две седмици Морани получава доставка от свежи продукти. Плаща с малката пенсия, която получава след като се пенсионира като учител. Сега италианецът е на 78 години и казва, че не се притеснява за здравето си и това, че е сам на острова. Когато го питат как се лекува реагира шеговито:
"Какво казахте- болен?! Аз не съм се разболявал от 28 години, дори настинка не съм хващал".
Само за да предпази кожата си от горещото слънце през лятото използва алое от острова. Мауро се чувства щастлив и не се сравнява с Робинзон Крузо: "Робинзон е искал да се прибере у дома, а аз не искам. Това е моят дом.", простичко обяснява италианецът.