Надеждата, вярата в доброто, любовта са опорите, върху които стъпва актрисата Александра Сърчаджиева в трудни за нея моменти.
Моноспектакълът ѝ "На живо" по текст на Яна Борисова е биографична пиеса, която разказва за най-трудните и най-хубави мигове в живота на актрисата. Представлението ще излезе и извън сцената - домакин в "Сълза и смях", предстоят срещи с публиката в Скопие, Лондон, Милано, Хага.
"Много съм критична към себе си и държа близките ми да са критична към мен", сподели Алекс в предаването "Хоризонт за вас".
Определя себе си като толерантен родител и не иска дъщеря ѝ София да бъде актриса:
"Този път е труден в нашата държава. У нас културата, образованието и медицината са на последно място. Нещата за хората на културата не са розови, но ние мълчим и продължаваме да работим, независимо дали играем пред 5 или пред 500 човека... Не може хората на изкуството да са последна дупка на кавала. Театърът възпитава. Не можем да се сещаме за хората на изкуството, когато някой си отиде. Не е редно хора, направили много за нашата държава, да живеят в мизерия".