
ЗАРЕЖДАНЕ...
Студентите на Ламбо се обясниха в любов към учителя си по живот | ||||||
| ||||||
"Мастера ще бъде много горд и щастлив, че макар и да не е сред нас, ще може да помогне отново. Радвам се, че тази инициатива се случва на "Сцена на кръстопът", защото Стефан Данаилов имаше много деца – своите студенти, а едно от любимите му бе точно "Сцената", каза Обрешкова и заедно с директора на Драматичния театър Кръстю Кръстев обяви финала на 24-ото издание и отвори вратата към следващото с възглас: "Да живее фестивалът". Прозвуча и химнът по текст на Елин Рахнев и музика на Илиян Тиганев и всички Ламбови деца пяха, станали на крака. Публиката в лятно кино "Орфей" стана съучастник в един вълнуващ финален хепънинг – обяснение в любов на бандата на Ламбо към любимия учител. Част от талантливите млади хора от осемте випуска на Мастера си дадоха среща в Пловдив, за да разкажат, изиграят и изпеят своите "Истории с Ламбо". Първи на сцената се качи Влади Въргала: "Кандидатствах цели три пъти в Академията. Първо като донаборник не ме приеха, на втория опит нямах шанс, защото трябваше да влязат много деца на артисти. Всички ми казваха да не се притеснявам, че съм талантлив и рано или късно ще вляза, но аз се чудех да се пробвам ли трети път. И тогава стана ясно, че Стефан Данаилов поема свой клас. Беше мой идол, до този момент го бях виждал веднъж – майор Деянов мина покрай мен с едно полско фиатче. И сега предстоеше да се явя на изпит пред него. В първите два кръга той не присъстваше. Но на третия се появи. И аз си глътнах граматиката. Единственото, което ми идваше в главата, бе да разкажа виц. Заедно с мен кандидатстваше едно момче – много талантливо, с цигулка в ръка. Ама и цигулката играеше с него. Приеха ни трима, а момчето с цигулката не бе сред тях. Този човек бе Димитър Маринов , който преди време излезе с българския флаг на церемонията по връчването на Оскарите. След време попитах Ламбо: "А защо не го взе". Той ми отговори: " Той е завършен актьор, няма на какво да го науча." После Владислав Карамфилов призна, че най-важното нещо, което е научил от Мастера, е да обича и да се радва да бъде на сцената. "Стефан Данаилов е една голяма любов, ние сме сектата Стефан Данаилов и се обичаме", каза още Въргала. Любопитна история разказа и Розмари Де Мео, състудентка на Влади. Тя пък решила да кандидатства, защото НАТФИЗ си взели базата със студентски общежития от Националната спортна академия. "По това време живеехме там с мъжа ми, аз работех до късна нощ. Спасението да не ни изгонят от това да останем на улицата бе да ме приемат", върна се назад Де Мео. Речено-сторено – явила се на изпитите и изрецитирала басня на Стоян Михайловски. Важно било обаче да разбере дали е приета или спешно да търси варианти за семейството си. "Отидох по тъмна доба пред Народния театър. Знаех, че професорът идва към 8 часа. Зачаках, но съм заспала. По едно време той ме събуди с думите: "какво правиш тук, момиче, виж се на какво приличаш, идвай вътре да не те гледат хората". Влязохме в театъра, той ми поръча един чай. И тогава му разказах, че съм кандидатствала, за да си спася стаята в общежитието. И че ми е важно да знам дали съм приета", разсмя публиката Розмари. А Ламбо останал потресен, че някой може за едно общежитие да направи такива чудеса. Съобщил й, че е приета, а после й дал пет лева и пратил човек да я закара у дома. После пак заради работата си, Розари нямала време да търси откъси от пиеси за упражненията си в Академията. И ги съчинявала, докато пътувала. Казвала, че са от пиеси на различни автори, докато накрая дясната ръка на Ламбо – проф. Илия Добрев не я разкрил, че сама си пише текстовете. "Тогава признах, че и баснята на Стоян Михайловски като ме приемаха пак сама си я бях съчинила, а Мастера отсече: "Илия, Илия, аз на теб разчитах, ама станалото-станало, да мълчим, да не се разбере", завърши Розмари Де Мео и допълни, че професорът е бил, човекът, пред когото е чел първите откъси от книгите си, а Ламбо й казал, че се чувства най-щастливият човек заради успеха й. "Ще я бъде твоята книга", отсякъл той. А авторката на "Стопанката на Господ" му надписала един от екземплярите точно с тези думи: "На най-щастливия човек, който познавам". "Той знаеше всичко за нас и винаги беше до нас. Приемаше по 16-17 човека, а после прибираше двойкаджиите от другите класове. Имаше усет за безпогрешен усет за таланта. От него ще запомня няколко фрази, но най-важната е, че талантливият човек има един-единствен враг – амбициите", каза Валери Йорданов. От друга негова студентка – Рада Кайрякова, публиката разбра, че всички момичета в класовете на Ламбо били или Седефка, Пенка, Евгения и Минка. И когато казвал "Седефке, премести се наляво", било въпрос на късмет да се разбере за коя от студентките ставало дума. Деян Ангелов пък разкри, че се е разделил с гадже заради Мастера. Ходел и живеел с момиче и всеки ден се прибирал от Академията с безкрайни разкази за Стефан Данаилов. Накрая гаджето му не издържало и го попитало директно кого обича повече – нея или преподавателя си. "Замислих се. Същата вечер се разделихме", засмя се Деян. Брат му Дарин пък разкри, че е пропушил заради професора. Студентките му от последния му клас Радина Боршош, Стела Димитрова, Пепа Николова, Дона Вълова разкриха как в един момент е бил готов да ги затрупа с комплименти, но в следващия бил порядъчно критичен и откровен. Павел Иванов пък пя в чест на професора си и разказа как му се е наложило да търси дълго време ключ на сцената по време на репетиция, защото Стефан Данаилов му подвиквал: "намери ключа, намери ключа". Накрая се оказало, че професорът всъщност търси ключа за тоалетната. Башар Рахал разкри, че е един от малцината вероятно, които са имали честта да танцуват с Мастера по време на кандидат-студентския си изпит. Разказа за последния път, когато е снимал Стефан Данаилов – във филма "Завръщане". "Той беше нашият учител по живот. Грижеше се за всички нас. Спомням си след поклонението пред професора в Народния театър, нашият клас се събрахме в ресторант "Синият лъв". Поговорихме си за него, върнахме се в спомените си, смяхме се, така както би искал той. После постепенно започнахме да се разотиваме. Всеки оставяше някакви пари на масата и накрая поисках да платя сметката. Дойде сервитьорът и каза: "сметката е платена". От кого, попитах аз. А той отговори: "От Стефан Данаилов", разказа Ваня Щерева. А останалата част от историята допълни Розмари Де Мео. Месеци преди да си отиде, Мастера звъннал на ученичката си и я накарал да обещае, че ще организира този последен жест към любимите му "патриоти", както наричал възпитаниците си. И отсякъл: "И да не броиш чашките на момчетата". "Грижеше се за нас до последно", завърши Ваня Щерева, а за финал на спектакъла, който показа и много откъси от филми и снимки на Ламбо, зазвуча песента "Sex Bomb". С нея Мастера изпращаше випуските си към голямата сцена. А публиката изпрати актьорите с бурни аплодисменти, стоплена от любовта на учениците към Учителя. |
За контакти:
тел.: 0886 59 82 67
novini@plovdiv24.bg
гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg