Богоявление (6 януари – Водици, Йордановден) и Ивановден (7 януари – среща се и като Юван ден) са два поредни важни празника в народния календар.
По-личният е Богоявление. Васил Чолаков в издадения през 1872 г. в Болград "Български народен сборник" описва как се празнува той в "Татар Пазарджик и окръжните му села“, разказват от Държавна агенция "Архиви“.
"В тоя ден всякой колкото икони има в къщата си, носи ги на реката, та ги умива. По малките села деверите ходят у снахите си, та ги къпят: деверът заведе снаха си край реката, тя му се поклони три пъти, хвърля се в реката, та се окъпва, излиза, та му целува ръка, той я дари с няколко гроша, а тя му дава везан яглък (шита кърпа). В града дохожда деверът в дома на снаха си и само на главата й сипва вода, и се даруват взаимно.“
На Ивановден в Татарпазарджишко правели баклави и с една пита и бъклица вино отивали на гости у кумовете и девера. В Пангюрище невестите носели по половин ока ракия на кума, старите сватове, деверите и на родителите си. В селата момците се събирали край реката и наддавали.
Един казвал, че ще даде десет оки вино, друг – повече, а който обрече най-малко, го хвърлят в реката и го къпят.
В Неврокопско, според записките на Димитри Македонски, поместени в същия сборник, през двата дни ходели и "бабурци“ (кукери, б.р.). Момците слагали на гърба си калпак, пълнен със слама и го превързвали с връв, за да изглеждат гърбави. На главата си слагали по една кожа за калпак. Други момчета се обличали в женски дрехи. Бабурците вървели от къща на къща и събирали вино, ракия, хляб, сланина, кървавици, суджуци. После отивали в някоя къща, ядели и пиели от събраното, веселели се цяла нощ.
При гостуване у роднини първата дума, след като се поздравяло с "добро утро“ или "добър вечер“, била: "Искате ли гости?“. "Кой бяга ог гости“, отговарял домакинът (по записките на Димитри Македонски).
Нека не бягаме и ние от гости и да споделим хляба и виното си с близки и не само.
Честити празници и на многобройните именици в тези два дни – Йордан/ка, Божан/а, Божидар/а, Боян/а, Теофан/а (на 6 януари) и Ивана/кa, Йоан/a, Калоян, Ивайло, Иво, Яна (на 7 януари), и още поне дузина близки имена.