Несбъдната мечта за собствено дете мъчи Камен Воденичаров
Добре съм, но съм малко изнервен. Много задачи, много ангажименти.“ Така отклонява учтиво поканата за интервю във в. "Минаха години“ Камен Воденичаров, който на 13 май отпразнува 60-ия си рожден ден. Макар и да твърди, че годинките вече му натежават, шоуменът си остава сред най-активните лица в телевизионния ефир. Независимо дали е на сцената, в телевизионното студио или зад микрофона, той винаги носи усещането за класа и неподправено добро настроение.
Малцина знаят, че фамилията му идва от професията на неговите предци. Родът на баща му е от Ловеч. Там дядо му имал воденица, откъдето идва и фамилията Воденичаров. Старецът е свирил на всички духови инструменти, а баща му и чичо му са професионални музиканти. Баща на Камен – Борис Воденичаров, е композитор и основател на телевизионната редакция "Народно творчество“ в Българска национална телевизия, легенда с огромен принос за нейното развитие.
Родът на майка му пък е от Кюстендил. Баба му и дядо му били сред първите стоматолози, изучили зъболечение в Истанбул.
Дядото, който е бил и депутат в Народното събрание от групата на Никола Петков, е изпратен в лагер, а майка му и баба му са изселени от родния Кюстендил. По тази причина от малък са го плашели не с Торбалан, а с думата "политика“.
Шегува се, че преди да се докосне до голямото изкуство, мечтата му била да бъде шофьор на боклукчийска кола. След едно посещение в кукления театър обаче поразмислил малко и започнал да разиграва весели сценки на децата в квартала.
До театралната сцена се докосва в Двореца на пионерите. Там посещава школата на Николай Априлов.
"Непрекъснато правех някакви щуротии, сценки, детски партита за съучениците си... След това в 7-а гимназия имахме нещо като театрална трупа“, връща лентата назад в годините шоуменът.
В НАТФИЗ влиза от втори опит. Когато го късат първия път, го изживява почти трагично. За сметка на това, когато преди казарма го остригали гола глава, направо бил болен.
Войниклъка си изкарал в Русе – в Школа за санитарни инструктори. За нещастие, докато служел за родината, попаднал на една от най-ужасните зими, за които се разказват легенди и до днес.
"Тогава Дунав замръзна. Ама буквално замръзна, ей така за една нощ. Поделението ни беше до реката. Сигурно температурата е била минус 15, минус 20 градуса, не знам точно. Излизаш от бараката и вече си в прегръдката на бялата смърт. И тогава го чух как замръзна, беше нечовешки звук“, спомня си Камен.
След войниклъка отново кандидатствал в НАТФИЗ и този път го приели куклено актьорско майсторство в класа на проф. Николина Георгиева.
Именно там се запознава с Тончо Токмакчиев, Зуека и ред други образи, с които през периода 1989–1990 г. се включва в създаването на "Независимите български студентски дружества“.
Истинската популярност на Камен идва с легендарното студентско предаване "Ку-Ку“, където заедно със Слави Трифонов, Тончо Токмакчиев, Любен Дилов-син, Петър Курумбашев, Васил Василев-Зуека, Август Попов, Влади Въргала поставят основите на модерната телевизионна сатира у нас.
БНТ излъчва първото "Ку-Ку“ на 7 януари, два месеца и половина след падането на Берлинската стена. Европа се тресе от граждански вълнения, тук все още са на власт комунистически министър-председател и президент, обявил пред многохиляден митинг, че е "най-добре танковете да дойдат“.
Предаването трепти с вибрациите на промените, на фона на потресаващите кадри от площад "Тянанмън“ в Пекин с младежа, който сам препречва пътя на танк.
Водещата тема е: "Бихте ли спрели танк?“. Това е начинът, който нашите студенти избират, за да спрат танковете.
В аналите на големите телевизионни "гафове“ ще остане и т.нар. атомно "Ку-Ку“, излъчено на 22 декември 1991 г. В ефира е имитирана авария в АЕЦ "Козлодуй“ с всичките ѝ последствия. Предаването цели да покаже колко неподготвено е обществото и институциите за подобна авария.
Ефектът е десетки хиляди изплашени зрители, което коства на екипа съдебен процес.
"Имахме десетина години, в които си правехме каквото си искахме и тествахме най-различни щуротии. Някои забавни, други не чак толкова, но пък с пълни шепи гребяхме и плувахме от 90-те години“, спомня си Камен.
Следват "Каналето“, а две години по-късно екипът се разделя на две и всеки поема по свой път.
"Ако можех да върна времето назад, бих убедил колегите си да не го правим. Това ми е голяма болка, но пък тя роди "Шоуто на Слави“ и телевизия ММ – медия, оформила музикалния вкус на цяло поколение българи“, категоричен е Воденичаров.
Той оставя следа и като продуцент, сценарист, режисьор, певец и водещ. Зрителите го помнят от "Сървайвър БГ“, "В неделя с...“ и "Шоуто на Канала“, където освен режисьор Воденичаров се снима и в някои скечове. Оттогава са смешните образи на хамалите, които остават незабравими и до днес.
През последните години шоуменът отново е сред най-активните лица в телевизионния ефир. От есента на 2024 г. той е водещ на популярното куиз предаване "Последният печели“ по БНТ, където наследи Орлин Горанов.
Самият Воденичаров признава, че БНТ е "голяма любов“ за него и мястото, откъдето е започнал професионалният му път.
Говори се, че през 90-те бил лудо влюбен в моделката Елина Кешишева. Заради нея Воденичаров е обикалял цяла България, само и само да стигне до родния ѝ Бургас, за да я види.
Прави го дори и в разгара на протестите срещу Жан Виденов. Двамата потеглят към морския град на 10 януари 1997 г., но са спрени от демонстранти, преградили изходите от София. По онова време Воденичаров е един от най-разпознаваемите шоумени и без проблеми преминават и останалите барикади – Пловдив, Петолъчката при Сливен, докато стигнат до Бургас.
Преди години Елина повдигна леко завесата над взаимоотношенията им, но тя беше по-скоро приятелски жест на благодарност, отколкото пикантерия.
Двамата се запознават, докато Кешишева учи журналистика и работи във вестник "Ку-Ку“, включва се и в студентските протести, което бетонира приятелството им.
През 1997 г. френска модна агенция я кани за модел.
"Трябваше да ми изпратят билет, за да замина. А днес, а утре да ми изпратят, няма и няма. Тогава Камен ми купи билета и каза: "Тръгвай!“. Той не само символично, но и на практика ми промени пътя. Нищо не е искал в замяна. Този жест до ден-днешен високо ценя“, откровена е Кешишева.
Каква всъщност е истината, те си знаят, но шоуменът чистосърдечно признава, че една от мечтите, която не е успял да сбъдне, е да има свои деца. И това е нещото, което го мъчи най-много.