Недялко Йорданов: Ето го човека, който се отказа от всички полагащи му се привилегии след 1989 г.

Поетът Недялко Йорданов ни припомни една изключителна личност, която беше станала легенда още приживе. Това е поетът, сатирикът и дисидент Радой Ралин. Не веднъж уволняван и забраняван по времето на тоталитаризма. Човекът, който се отказа от всички полагащи му се привилегии след "избухването" на демокрацията.

"Свидетел съм на бедността, в която си отиде Радой. Обичах го като мой баща и като приятел. Малко преди да си отиде, сподели с мен една своя нова любов, но не ми каза името. Остана си тайна... Беше постоянно влюбен. И самотен. Даде ми само на мен някогашните любовни писма на италианката Лаура за алманах "Море“.

Дали не го забравяме? А колко ни е нужен... Особено днес, когато животът стана толкова безскрупулен...", пише Йорданов в страницата си във фейсбук и публикува стихотворение, посветено на Ралин.

РАДОЙ РАЛИН

Ти ме откри...Осемнайсетгодишен.

Нямах баща... Ти ми беше баща.

И ако днес продължавам да пиша –

ти тази участ ми завеща.

Беден... Без работа... Сам с две момчета...

Помня те... Винаги горд като Цар.

Господи, колко млад бил поета...

Ала за мене – толкова стар!

Мили Радой! Моя мярка за честност!

Бяха щастливи и зли времена.

Не се променяха толкова лесно...

Бяхме послушна и сита страна.

Ето... Ноември дойде... Каква радост!

Тя... Свободата... Пред нас се роди!

Имало още народът да страда...

Всеки побърза да се вреди...

Само ти... Помня... С палтенцето старо...

И със купони от стола... На глас

мило ме каниш... Щедро ме храниш...

И двете канчета носиш запас.

Пак епиграми... Пак уж на ужким...

Твоят последен и вечен протест.

А не обичаше хич люти чушки...

Но твойте лютят ни още до днес.

Ах как те мразят онез... идиотите..

Как те обича народът сега...

Пък и жените... "Мокриш ли котето?“

Твоята мъжка трамвайна шега...

Вечен самотнико! Влюбен... Но тайно...

Само пред мен свойта тайна разкри...

Беше внезапно... Беше случайно...

После отново дълбоко я скри...

И не ми каза думичка даже...

Име... Години... Но беше щастлив...

Като се видим, ще ми разкажеш...

Знам че си някъде... Знам, че си жив...