Легендата разказва, че на това място идвали на паша конете на Ахмед ага Тъмръшлията, който имал конаци наблизо. Като се отъркалят в тревата, жребците оздравявали.
"Чувал съм и друга приказка. Веднъж довел две болни кончета - едното накуцвало, другото имало рани. След като пили от водата и ги заливали с нея, оздравели. Едното започнало да припка, а козината на второто светнала", разказа бившият кмет Ангел Веселинов. Оттогава тръгнала мълвата, че изворът цери кожни болести, а агата поръчал да направят чешма и всички, които имат нужда, да намират спасение.
След Освобождението на 30 м от аязмото построили черквата "Св. Богородица". В чиния до олтара са оставени метални ръце, крака, наколенници, пластини за сърца и гърди.
Хората ги слагат върху болните места, лягат и заспиват в храма, но след първия сън трябва задължително да станат и да се преместят в "хотела" до храма, който има 2 стаи, обясняват ситовци. Престоят там е безплатен. Преди 1989 г. на 2 пъти изследвали водата и установили, че е с по-висока радиоактивност, затова лекува болести по кожата, обясни Веселинов. Специално питал дали може да се пие и го уверили, че е безопасна, лека и кристално чиста.
Хиляди болни от цял свят е довел да си вземат вода бай Наско Тасков, който се грижи за черквата до аязмото и за другата в селото, държи и ключа за хотела.
"Няма да забравя една софиянка, цялото тяло беше в рани, разказа той. - И нея беше я пратила баба Ванга. Жената пи от аязмото, ми се, спа в черквата и се моли, а след 3-4 дни нямаше и следа от екземите."
Наскоро две момичета дошли от Пещера и си тръгнали напълно излекувани.
Пак от пророчицата било изпроводено 16-годишно момче от Англия, което нощем се изпускало. Доведе го баба му в един проливен дъжд с гръмотевици, токът беше спрял, но хората ми се примолиха и отидохме до аязмото, разказа Тасков. Легнало в храма в 22 ч. Събудило се чак на сутринта, без да се напикае и се просълзило. Като видяло, че всеки ден се събужда сухо, си заминало.
В Ситово разказват за пловдивчанина Николай Милин, който пристигнал на извора да лекува огромна рана на врата си. Разказал, че от месеци се маже с какво ли не, но нищо не му помага. Чудел се какво да сложи под възглавницата, за да легне вечер. Измил се няколко пъти с водата от аязмото, заминал си и повече от 10 години не е имал проблеми, разказва бай Наско. Сигурен съм, че водата лекува и очи, уверен е старецът. Неговият внук Атанас имал силно възпаление и сутрин се събуждал целият в гурели, по половин час не можел да се измие. Слагал капки и мехлеми, но постоянно си търкал очите. Дядото го завел на кайнака няколко пъти и детето се оправило.
Веднъж лявата ръка на бай Наско отекла и се подула, след като сякъл дърва в гората. Като се прибирах, се отбих през извора и я държах половин час под струята. Докато сляза в Ситово, се беше оправила, спомня си той.
Предпоследният кметски наместник Йордан Божков водил семейство от Варна. Те дошли заради 6-годишното си момченце, което не можело да говори. Казваше някоя и друга дума, но много-много не му се разбираше, обясни той. Било слабичко, хилаво и отдалече се виждало, че линее. Останали 2-3 дни да пият от извора и да се молят в храма.
Детето не само живнало, но и казало, че водата е страхотна. Родителите скачали от радост и благодарели на света Богородица.
Много жени идват тук да се молят за рожба и наистина се сдобиват след време, твърдят местните. Пристигали на групи - една вардела пътечката към чешмата, за да не дойде мъж, защото се събличали чисто голи и се заливали с водата от кайнака. Тя е много студена, почти ледена, но като излязат след това на слънце, от тялото им се вдига пара.
Най-много народ приижда в Ситово и на изворчето на 15 август, когато е Успение Богородично, защото в селото има събор. В навечерието на празника повечето хора нощуват по поляните край храма, за да се отърват от здравословните си проблеми. Водата е благословена, но помага на онези, които са добри християни и човеци, обобщават местните.
Дошлите да търсят спасение на извора обикновено не пропускат и друго чудо, с което е известно селото - ситовския надпис. Той е на поне 5000 години и досега не е разчетен, въпреки че опити са правили много наши и чужди учени. Останал е от времето на бесите.
Източник: в. "24 часа"