Къртипъня, Горно Уйно и Торбалъжи: Историите зад най-странните имена на села в България

България е осеяна със селища, чиито имена предизвикват усмивка, недоумение или истинско любопитство. От Къртожабене до Вещица, зад всяко странно наименование се крие вековна история, сладкодумен основател или забавна случка, превърнала се в легенда.

За произхода на тези уникални топоними и състоянието на селата днес информира Plovdiv24.bg. Ето част от най-интересните сред тях:

Торбалъжи (Габрово): Тук живеят едва 13 души. Селото е кръстено на основателя си Дончо Торбалъжа – козар с необятно въображение, чиито приказки и смешки хората слушали в захлас.

Пържиграх (Трявна): Днес селото има само един постоянен жител. Името идва от мълчалив воденичар, който винаги пържел грах, когато някой дойдел при него за брашно.

Къртипъня (Дряново): Селото е необитаемо от 2005 г. Името му идва от легендарната сила на местния герой дядо Колю Къртипъня, който можел собственоръчно да изкорени дървесен пън.

Кривонос ( Брезник): Легендата разказва за двама братя, влюбени в една и съща жена. След лют бой единият останал със счупен нос и основал Кривонос, а другият – със счупено ребро, поставил основите на съседното село Ребро.

Горно Уйно (Кюстендил): Името произлиза от детски думи. Малко дете често гостувало на своите "уйни“ (вуйни) – едната в долния край, другата в горния, и така се родили имената Долно и Горно Уйно.

Вещица (Белоградчик): Едната версия за името е, че местните били "вещи“ (знаещи) в занаятите си. Друга разказва за подплашен турски чифликчия, който видял къпещи се българки и помислил, че са вещици.

Къртожабене (Плевен): Основателите му решили да кръстят новото си убедище на първите две животни, които видят след голямо наводнение – къртица и жаба.

Недоклан (Разград): Името носи спомена за кърджалийските кланета. Единственият оцелял бил Недьо, когото наричали "Недьо калан“ (останалият Недьо).

В списъка влизат още село Държава (Чирпан), което въпреки гръмкото си име наброява едва 87 жители, и родопското село Чурка, чието име всъщност произлиза от думата "чучур“. Тези селища остават живи паметници на народното творчество и чувството за хумор на българина през вековете.