Писателят и музикант от Пловдив Константин Кацаров с обърна към Николаос Цитиридис, чиято публикация в социалните мрежи относно концерта на Guns N' Roses предизвика сериозен обществен дебат.

Кацаров в свой текст в страницата си в фейсбук акцентира, че велики изпълнители като Аксел Роуз заслужават уважение, независимо от възрастта или гласа им днес.

Почитателите не търсят перфектния глас, а емоционалната връзка с музиката и спомените от младостта. Кацаров определя текстът на Цитиридис като шега - неуместна, неинтелигентна, лишена от мярка и уважение, като "аларма на телефон с мелодия от попфолк“.

Прочетете целия текст на Кацаров

"Следващите ми думи няма да са обида, а приятелска и гражданска позиция.

За някои хора поводът е незначителен, но аз не съм съгласен с тях. Добрите примери са жизненоважни. Нужни са ни всеки ден. Заради добрата духовна хигиена.

Не може така! Така не може! Твърдят, че си се бил пошегувал. Имал си интелигентно чувство за хумор. На мен ми прозвуча като объркана аларма на телефон в три през нощта, с мелодия от попфолк песен.

Нужен е ръст, за да си позволиш да се присмиваш на великан.

Успелите никога не ги критикуват хора, които са постигнали повече от тях. Критикуват ги хора, които са постигнали по-малко.

Не е престъпление да споделиш мнението си, когато нечие изпълнение не ти е харесало. Обаче не пиши есета. Спомени го и възпитано отмини. Сподели го щом изпитваш нужда, но го направи така, че то да звучи прилично.

Уважение! Има много мощ в тази дума. Достойните хора се държат достойно. Никой не те е принудил да присъстваш там. При човека, който "не може да пее“, но пълни стадиони по цял свят. "Старецът“, който при четиридесет градуса жега пее над тридесет вокално сложни песни, в продължение на над три часа.

Има и друго… Чух скоро как пеят Ковърдейл, Гилън и още други. Почитателите не искаме от вече уморените им гласове да върнат времето назад и да станат такива, каквито бяха преди тридесет години. Срещата ни с тях е повече ментална, отколкото физическа. Чрез понатежалия от времето тембър на любимия певец се съживяват спомените ни и обичта към музиката, която съхраняваме от десетилетия. Това е причината да сме там. Да ги усетим. Да осъществим контакт. Да се понесем. Това е причината да пеем и ние. За да му покажем, че не е сам. За да си докажем, че е имало смисъл.

Проявата на неуважение не е добра реклама. Особено, ако ти всъщност няма какво да рекламираш. Интелигентният почитател няма да ти го прости. За останалите има попфолк. Пък нека да твърдят, че няма лоша реклама.

Вероятно е трик за завоалирано противопоставяне. Как го направихме ние, а как сега го направиха те… Няма база за сравнение. Не бих сравнявал вятър с ураган. Има много по-интелигентни и чистоплътни начини да се припомни нещо твое и добро, освен ако не е изчерпана интелигентната му аудитория.

Един потребител ми написа, че той и приятелите му в караокето пеели по-хубаво от Аксел Роуз. Така е. Това е смисълът на моя пост. Докато изпълнители от ранга на вече споменатия пеят своите песни по стадионите на целия свят, неудовлетворените критикуващи ще изпълняват чужди песни, по тесните и задимени квартални караокета на една бедна и изтръпнала от неуважение към нищо и никой балканска страна.

Уважение! Има творци, които го заслужават! Да им го дадем! Обратното уврежда психиката. Да бъде!, завършва своя текст Кацаров.