Град с 20 милиона души потъва с 35 см на година и сам ускорява собственото си изчезване

Един от най-големите градове на планетата буквално потъва в земята – и сега най-мощният радарен спътник, изстрелван някога в Космоса, показа с точност до сантиметър колко бързо се случва това. Мексико Сити, дом на близо 20 милиона души, хлътва със скорост до 35 сантиметра годишно – явление, известно още от 1925 г., но никога досега наблюдавано в почти реално време.

Снимките са дело на мисията NISAR – съвместен проект на НАСА и Индийската космическа агенция ISRO, изстрелян на 30 юли 2025 г. Спътникът струва 1,5 милиарда долара, което го прави най-скъпият спътник за наблюдение на Земята в историята, а данните за Мексико Сити са събрани между октомври 2025 г. и януари 2026 г. Резултатът е карта, на която най-бързо потъващите квартали светят в тъмносиньо. 

Защо потъва цял град

Причината е скрита под улиците. Мексико Сити е построен върху дъното на пресушено древно езеро – огромен водоносен хоризонт от пропусклива скала, пясък и седименти. Десетилетия наред жителите изпомпват подпочвена вода оттам, а тежестта на разрастващия се мегаполис притиска меките слоеве. Те се сбиват като гъба, от която изстискват водата – и градът хлътва.

Най-тревожното е, че процесът сам се самозахранва. Мексико Сити е попаднал в опасен порочен кръг: изпомпването на вода свива земята, неравномерното потъване чупи тръби, канали и кладенци, това води до течове и загуба на вода, а за да компенсира недостига, градът изпомпва още повече подпочвена вода – което ускорява потъването. Колкото повече градът се бори с жаждата си, толкова по-бързо изчезва под собствените си крака. 

Паметникът с 14-те допълнителни стъпала

Най-нагледното доказателство стои в самото сърце на града. "Ангелът на независимостта" – 36-метрова колона със златна статуя на ангел – е издигнат през 1910 г. на булевард "Пасео де ла Реформа". Когато е построен, основата му е била на нивото на улицата. Оттогава до днес около паметника е трябвало да бъдат добавени 14 нови стъпала. Статуята не е помръднала – земята около нея е пропаднала.

Първите измервания на този феномен прави инженерът Роберто Гайол още през 1925 г. Век по-късно последствията са видими навсякъде – напукани улици, наклонени сгради и увредено метро. Бенито Хуарес – международното летище на Мексико Сити – се намира точно в една от тъмносините зони с най-бързо потъване, а през 2021 г. естакада на метрото се срути и отне 26 живота – трагедия, която специалисти отчасти свързват и с нестабилната основа на града. 

Очите в Космоса, които виждат през облаци и нощ

Това, което прави NISAR изключителен, е технологията му. Спътникът носи два радара със синтетична апертура – американски в L-диапазона и индийски в S-диапазона – и е първата мисия в света с подобна двойна система. Радарните отражения се улавят от 12-метров барабанообразен рефлектор, най-голямата радарна антена, която НАСА някога е изграждала.

За разлика от обикновените камери, радарът работи денонощно и вижда през облаци и гъста растителност. NISAR картографира повърхността на Земята многократно в рамките на всеки 12 дни, което позволява да се правят не отделни снимки, а същински "филм" за движението на земята.

Мексико Сити е само първият тест. Учените от мисията очакват вълна от нови открития от целия свят благодарение на уникалните възможности на спътника – от отстъпващи ледници и движещи се тектонски плочи до крайбрежни градове, застрашени едновременно от потъване на сушата и покачване на морето. А жълтите и зелените петна по първата карта на Мексико Сити са просто остатъчен шум, който ще изчезне с всяко следващо прелитане.