Години наред смятани за верни, данните за някои от най-известните водопади се оказват неточни

Дяволското пръскало по северните склонове на връх Ботев е най-високият измерен водопад в България с височина 202,5 метра. Данните са част от работата на Регистъра на водопадите в България, чиято цел е да събере и провери информацията за стотици водопади в страната чрез съвременни методи за измерване.

Стари данни, нови резултати

Според планинския водач Момчил Цветанов много от популярните данни за българските водопади се приемат за даденост от десетилетия, без да е ясно как и кога са били измерени.

Един от примерите е водопад Скакавица в Рила, за който традиционно се посочва височина от 70 метра. По думите на Цветанов обаче често липсват надеждни източници, които да потвърдят тези стойности.

Подобна ситуация има и при Самодивското пръскало край Девин. Дълго време се е смятало, че водопадът е висок 70 метра и е разделен на два скока. Последните измервания показват височина от 40,3 метра.

Най-високият водопад остава малко известен

Когато става дума за най-високия водопад в България, обикновено се споменават Райското пръскало или Врачанска Скакля. Според данните от научните измервания обаче първото място принадлежи на Дяволското пръскало. 

"След като един водопад, който е най-високият в България, никой не знае за него, какво остава за останалите природни обекти“, коментира Момчил Цветанов.

Какво представлява Регистърът на водопадите

Именно необходимостта от точни и проверени данни мотивира създаването на Регистъра на водопадите в България. Базата данни съдържа информация за височина, местоположение, геоложки строеж, произход и редица други характеристики на природните обекти. В проекта участват специалисти от различни научни области.

Как учените определят кое е водопад

Според доц. Ахинора Балтакова, геоморфолог в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски“, наличието на река и долина не е достатъчно условие. По долината трябва да съществуват прагове, по които се формират водопадите. Горната и долната граница на водопада се определят от характерни чупки в релефа. За водопад се приема участък със среден минимален наклон от около 30 градуса.

Измервания с лазерна технология

Изследователите използват утвърдена геодезическа методика и лазерни далекомери. Доц. Борислав Александров, геодезист в УАСГ и ръководител на Регистъра на водопадите в България, посочва, че методът се основава на съвременни технологии и позволява получаването на прецизни резултати. Уредите измерват разстоянието и наклона чрез лазер, а всяко измерване се документира подробно, включително кой специалист е извършил проверката.

Как геологията оформя водопадите

Освен самите измервания учените изследват и геоложките особености на районите около водопадите. Доц. Елеонора Балканска, геолог в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски“, проучва скалните образувания около Самодивското пръскало. Според нея система от субвертикални пукнатини в скалите е сред факторите, които са довели до формирането на стръмните откоси и самия водопад.

Изненада и при Бачковския водопад

Екипът извършва измервания и на Бачковския водопад в Добростанския рид. Обектът представлява акумулативен водопад, при който водата отлага калциев карбонат и образува бигор – скала, която постепенно нараства. Това го отличава от много други водопади, чиито скални форми се разрушават с времето. При измерванията учените се сблъскват с трудности заради водните пръски, които могат да повлияят на работата на лазерния далекомер. Затова се правят измервания от различни позиции, информира Nova. Резултатът показва височина между 18 и 19 метра – значително повече от широко разпространената стойност от 10 метра.

Нови открития в цялата страна

Регистърът на водопадите продължава да се разширява с нови обекти и актуализирани данни. Според климатолога Христо Попов от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски“ много от водопадите се намират в райони с ограничени климатични, метеорологични и хидроложки наблюдения, което прави събраната информация особено ценна.

Амбицията на екипа е да обучи повече специалисти, които да участват в проучванията и да допълват базата данни. Всички измервания и научни данни ще бъдат достъпни чрез специализиран интернет сайт.