Психотерапевтът Рая Чаушева съветва как да си върнем фокуса в свят, който ни разсейва и как да не позволяваме да бъде откраднато вниманието ни.
Понякога сме твърде разсеяни и не можем да се фокусираме върху нещо, което ни е важно. На какво се дължи тази наша липса на концентрация и има ли връзка с нашето психическо състояние? Предлагаме ви отговорите на психолога и психотерапевт Рая Чаушева:
"Всичко това има връзка с нашето психическо състояние, но огромен проблем е външната среда. Отвън идват прекалено много стимули. Живеем в свят, в който трябва да поемали много информация. Нашите емоции не са устроени да поемат толкова информация - новини, кратки видеа, неща, които буквално привличат фокуса ни и емоциите ни. Много често в социални мрежи се хващаме как изпитваме гняв, изпитваме тъга. Това е нещо, което сериозно ни разфокусира от важното нещо, от работата ни, от истинската ни мисия за този ден. И най-често точно външните стимули са огромен проблем днес. Тези кратки проявления на информацията, която ни залива отвсякъде. Преди, когато сме поемали новини през телевизора е било доста по-бавно, доста по-легато, така че да не ни блокира по този начин.
Психическият момент идва, когато мозъка ни филтрира информацията. Но не винаги е дефицит на внимание това, което много хора го представят като огромен проблем. Просто, някой път човек трябва да поразреди малко социалните мрежи, да пости от новини, да пости от подкасти. Изобщо, трябва да се откаже от външна стимулация и най-вече екранна дигитална стимулация.
Това на практика си е вид зависимост, защото малко или много нашите мозъци привикват. Получава се нещо като зависимост към допамина. Допаминът е хормон, който се получава при кратка наслада или кратка награда. И това малко или много си е тип зависимост, като наркотика. И за това са толкова опасни социалните мрежи, защото те дават точно тази кратка наслада. А всъщност нашите мозъци се развиват най-добре когнитивно, ментално и емоционално. Ние се развиваме като хора, като личности, когато имаме малко по-продължителни награди, малко по-продължителни дейности, в които проявяваме търпение, в които имаме дълбока концентрация, за да може да получим голямата и бавната награда. Тя ще дойде малко по-късно, когато завършим проекта си, когато постигнем целта си. Тези кратки награди карат мозъка ни да се заблуждава, да си мисли, че нещо предстои. Може би като сте скролвали, сте усетили един момент, в който имате чувство, че търсите нещо, но то все не идва. И това точно е заблудата, която се получава с краткосрочния допамин", разказа психотерапевтът.
Със сигурност всичко отва е поправимо, когато човек работи върху себе си. Когато осъзнае проблемите, това е първата стъпка. После той трябва да бъде мотивиран да поправи навиците в живота си, в ежедневието си, и тогава нещата могат да се поправят.
Какви могат да са трайните последствия, ако не работим върху фокуса си?
Те са много. Има много когнитивни последствия. Това са разпиляно, объркано мислене, объркано говорене. Има ленивост и опростяване на мисълта. Съществува така наречената когнитивна мъгла. Емоционални последствия също съществуват. Това са тревожност, депресия, флустрация, гняв. Това чувство, че все имаш нещо недовършено, все нещо не е както трябва. Това се случва изцяло от липса на фокус и липса на последователна концентрация. Усещането е за заседналост или безпомощност. Все едно си блокирал и замръзнал.
"Това е така и в моята практика, с моите клиенти го забелязвам и това е основният проблем. Те идват при мен и ми казват, че се чувстват заседнали. Все едно не се движат в живота си. И когато разбера за тяхното ежедневие, всъщност те на ежедневния ниво правят точно това - седят, скролват, не работят върху дълбоки цели.
Това не е проблем само на младите хора, има го и при възрастните.
Случва се нещо като епидемия. Въпреки, че започна от младите хора, вече и възрастното поколение твърде много се разсейва. Съществува едно разпиляване на концентрацията. Съществуват проблеми с фокуса. Съществува проблем с вниманието, който много лесно се оправя, ако човек се опита и ако забележи, че прави нещо нелогично.
Как може да се тренира това всъщност?
"Има няколко техники, които аз прилагам. Разделила съм ги на три основни екипа - техники за подреждане на вниманието, техники за управление на стимулацията от външната среда, която идва към нас и третия тип, когнитивно преструктуриране, или структуриране на мисълта.
В първия тип техники съм сложила дълбок работен блок. И това означава работа в интервал от 25 до 90 минути, без прекъсване. Хората просто трябва да се научат да имат интервали от работа, малко воля да проявят. Момент, в който си казват, че изключват всичко и това им е времето за работа. После, след този интервал от 30 минути или от 40 минути, може да си дадат 5 минути почивка. Но след това продължава следващият работен блок.
Друга техника е приоритизация ТОП 3
В началото на деня хората избират само три ключови задачи, с които да се справят. И това по някакъв начин ограничава този когнитивен шум и помага на мозъка да насочи ресурса си само към това, което има най-голямо значение. Изключително осъзнаващо е това за мозъка. Защото другият основен проблем с фокуса не е само външният шум и външната стимулация, а фактът е, че ние се разпиляваме по толкова много задачи, на толкова много места. И този мултифастинг, за който хората говорят, е всъщност малко илюзия, малко една лъжа. Ние не можем да правим мултифастинг. Ние просто превключваме от една задача към друга, не ги правим едновременно, защото това е страшно затормозващото за мозъка, за нервната система, за психиката. Така че приоритизация ТОП 3 е много добър начин човек още в началото на деня да се фокусира.
Хората трябва да си напомнят, че има и други дни и не може всичко да се случи в рамките на 24 часа. В момента има много научни изследвания, които показват, че никога не сме работили толкова, колкото работим сега. Днешният човек просто робува на работата си, а някой път и на две работи.
Тези задачи, които са в къщи - да си почистиш къщата, да се занимаваш с детето или децата, или пък внуците, или пък някакви организационни проекти или правни въпроси, те не си тръгват. Това, че работиш на две работи, не означава, че няма да имаш и други задължения, които те чакат. Човек, който успява да прави всичко това в тези 24 часа, той се чувства продуктивен, но жертва нещо друго. И това е фокуса си, вниманието си, енергията си, волята си. А стресът е физиологическото последствие от разпиления фокус. Това е страхотен стрес за нервната система и бърнаут също", отбелязва Чаушева.
Правилно ли е насила да се отнеме телефона на децата, за да се избегне бързият допамин?
"Това действа, да, но трябва да се направи под формата на някакво възпитание. Детето трябва да знае защо това се прави, да разбере, че е изключително пагубно за него да си скролва по цял ден, да разбере защо му се отнема насладата. Защото децата си играят някакви игрички, които също водят до един краткосрочен стимул и объркване на допамина, до кратки наслади. Игрите са страшно зомбиращи. И когато се отнема телефон на детето, трябва да му се каже, че може сега да не му харесва, но това е за негово добро. Защото това ще го направи по-умен, по-фокусиран, по-силен и по-добър от другите. И дори да не го разберат, родителят не трябва да връща обратно телефона. Просто трябва да остави да действа метода на възпитание и да си напомня, че това е ключово за неврологичното развитие на детето му. Важен е и самоконтрола при родителите. Личният пример е важно нещо. Това да си модел на детето си е най-голямото призвание. Родителите трябва по-сериозно да подхождат към това призвание.
Наистина днес децата са много натоварени в училище и липсата на движение е огромен фактор при тях. Всъщност спортът е едно от тези неща, които страшно много стимулират концентрацията, особено определени спортове. Децата са подрастващи организми и са пълни с енергия и по цял ден по тези чинове, затрупани със страшно много информация, го има психическото натоварване. Биха могли да се направят други промени, но те нямат нужда от този допаминов краткосрочен стимул. Всеки един организъм, малък или голям, детски или възрастен, има нужда от нещо друго и това е продължителният фокус, задълбочената концентрация, която води до голямата награда, до постижението, до целта. И това е, което липсва.
Ако може вкъщи да се стимулира това нещо, децата въобще няма да имат нужда от тези допаминови шотчета. Защото техните организми имат нужда от творчество, от това да изразяват енергията си по един малко по-продължителен начин. Ако се стимулират с някакъв спорт, танци, или бойни изкуства, това също позволява един фокус на малко по-различно ниво. Това се отнася и за творчество, музика. По някакъв начин те да изразят талантите си. Това е перфектният начин и това е нещото, от което техните организми имат нужда. Сега те си взимат допаминовия шот, защото просто няма друго налично, интересно за тях", твърди още психотерапевтът Рая Чаушева.