Днес честваме християнския празник Лазаровден или Лазарица, носещ името на Свети Лазар. Той се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани "лазарки", се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.