Зимата на 1982 година е мразовита, но в Бургас атмосферата е наелектризирана. На 10 февруари група "Сигнал" пристига в морския град за концерт, който ще остане в историята не с музиката, а с насилието. Властите са нервни. В Полша движението "Солидарност“ на Лех Валенса е разклатило основите на Източния блок, а в България режимът следи всяка масова проява с параноя. Рок концертите, събиращи хиляди млади хора, се приемат като потенциално огнище на "антикомунистически прояви“.

Планираните два концерта са обединени в един. Зала "Изгрев“ (днес "Бойчо Брънзов“) е обсадена от фенове. Билетите на черно вървят на двойни цени, а вътре капацитетът е надвишен неколкократно. Групата едва си пробива път до сцената през морето от хора. Охраната - плътен кордон от милиционери с палки - стои в готовност, настръхнала срещу екстаза на публиката.

Шоуто започва мощно. Още на третата песен залата пее в един глас, хората подскачат в ритъм. Точно в този момент напрежението ескалира. Милиционер превишава правата си и изважда палка и удря момиче от първите редове, което се свлича в безсъзнание.

Вместо да укроти тълпата, това става сигнал за ожесточен погром. Униформените започват да млатят безразборно ентусиазираната младеж. В залата настава хаос, а първите редове опустяват под ударите.

В този критичен момент Йордан Караджов взима решение, което изисква огромна смелост. Той спира музиката, хваща микрофона и извиква пред хилядите:

"Няма да свирим и да пеем под ударите на милиционерските палки!“

Концертът е прекратен веднага. Но истинското наказание тепърва предстои.

Властите реагират светкавично и безмилостно. Макар жертвите да са феновете, виновни за режима са музикантите. Последствията са опустошителни:

Плочите им са иззети от музикалните магазини в цялата страна. Името на групата е заличено от програмите на радиото и телевизията. Това е първият случай на толкова явна и жестока дискриминация срещу рок музиканти в социалистическа България. "Сигнал“ са изпратени в небитието "за вечни времена“.

Режимът обаче подценява едно - любовта на публиката. Хиляди почитатели заливат институциите с протестни писма. Под натиска на общественото мнение и международната ситуация, след една година на "тишина“, забраната пада.

През 1983 г. във Видин "Сигнал“ се качват отново на сцена. Годината на изолация не ги е сломила – те се завръщат с нови хитове, подготвени в нелегалност, и с още по-силен дух.

"Това беше най-трудният ни момент в цялата ни кариера.  Властимащите ни наказаха много жестоко. Охраната започна да бие почитателите ни. Едно момиче припадна“, спомня си днес Караджов в интервю за БНР.

"Стиснахме юмруци и се преборихме с този изкуствен проблем,“ допълва той.