Д-р Лунд: Може да имаме дефицит на легла и кадри, но най-важното е, че имаме дефицит на система

Нощното дежурство на д-р Димитър Лунд започва със сигнал за COVID-19. Предпазните костюми се обличат и линейката тръгва към адреса. Пациентът е 70-годишен с доказан коронавирус. По данни на жена му е направил гърч. Няколко минути по-късно екипът е пред входа.

Той обаче се оказва добре познат на доктора. Предишният ден лекарят отново е бил тук. Оказва се, че и пациентът е същият. Вече обаче диша трудно и не може да овладее температурата. Д-р Лунд се качва да го прегледа и констатира невъзможност за прием на лекарства. Причината - тежък стомашен проблем, заради който медикаментите не могат да се абсорбират в организма.

Медикът решава да търси възможност за хоспитализация и след разговор с Координационния център, е насочен към Четвърта градска болница.

Там обаче ги очаква изненада. Малко преди тях в лечебното заведение е приет друг случай на пациент с COVID-19, заради което дежурният лекар е в отделението. 20 минути по-късно той все още не знае, че нов пациент чака в линейката до тротоара.

"Ето кой ни посреща - двамата най-големи специалисти - санитарката и охраната, пушещи, с маски под носа и под брадичката. Дежурен няма - има де, но аз не го виждам!", казва д-р Лунд в специалния репортаж на БНТ "Една нощ с линейка".

Минават още 10 минути. Д-р Лунд е сериозно изнервен. А пациентът продължава да чака в линейката.

"Може да имаш дефицит на легла, дефицит на кадри, ние със сигурност, но най-важното е, че имаме дефицит на система. Това е основата! Дори и да си набавиш другите 2 неща, нищо няма да направиш! Една такава форсмажорна ситуация като пандемията, просто разкри истината!"

Дежурният лекар в болницата накрая се появява. Заедно с него идва и първият проблем - хоспитализацията е невъзможна без документ от Координационния център и положителен PCR. Спешният екип не разполага с тях - Координационният център ги е насочил към болницата по телефона, а положителният тест не е разпечатан. Налага се това да бъде обяснено няколко пъти - първо на дежурния, след това и на неговия началник. След дълъг административен спор, следва още по-дълъг професионален. Отговаря ли пациентът на условията за хоспитализация или не - двамата лекари излагат своята трактовка по въпроса. Резултатът - пациентът няма да бъде приет.

Началникът нарежда на дежурния лекар какво да напише в документите и линейката трябва да върне болния в дома му. Минали са почти два часа от пристигането им пред болницата. И до този момент никой от лечебното заведение не е видял пациента за да провери състоянието му. Това е и основният упрек на д-р Лунд. Дежурната лекарка обаче решава да го види. Спешният медик пък води нови дълги разговори с Координационния център. Самият пациент коментира случващото се като безобразие. И докато екипът на Бърза помощ ни обяснява по какви причини се е стигнало до тук, дежурната лекарка се появява отново на тротоара и заявява, че на своя глава ще приеме болния. Реакцията на спешния медик:

"Бих ви стиснал ръката, но съм мръсен и не мога!"

Пациентът все пак ще бъде приет. Когато му го съобщават в линейката не може да повярва. И пита доктора защо още е тук. Отговорът е показателен:

"Те затова снимат, днес ми е последното дежурство, от другия месец съм в Щутгарт ... Заминавам..."