Ако беше жив, днес щеше да е на 101 години
На 16 юни България отбелязва 101-годишнината от рождението на незабравимия актьор и жива легенда на българската комедия Георги Парцалев. Роденият през 1925 г. в град Левски емблематичен артист извървява забележителен път от студент по медицина в Софийския университет до един от най-обичаните образи в родното кино и театър.
Пътят към голямата сцена и първите стъпки в киното
След като завършва гимназиалното си образование в Плевен и прекъсва обучението си по медицина, Георги Парцалев започва професионалния си път през 1954 г. в "Театъра на Трудовата повинност“. Година по-късно, през 1955 г., той работи в "Театъра на Строителните войски“, а от 1956 г. става част от трупата на Сатиричния театър. Кинематографичният му дебют настъпва през 1958 г. с емблематичното му участие във филма "Любимец 13“.
Превръщането в комедийна легенда и незабравимите роли
В края на 50-те и през 60-те години на миналия век Парцалев се свързва активно с пътуващите т.нар. "естрадно-сатирични“ концерти. С течение на времето той изгражда статута си на стълб в българското кино чрез поредица от шедьоври. Сред най-ярките му превъплъщения остават ролите в класиките "Привързаният балон“ (1967), "Кит“, "Петимата от Моби Дик“ (1970), "С деца на море“ (1972), "Сиромашко лято“ (1973), "Баща ми бояджията“ (1974), "Два диоптъра далекогледство“ (1976) и "13-та годеница на принца“ (1987).
Скритите мисли и голямата несбъдната мечта
Въпреки огромния си успех и всенародната любов, голямата професионална мечта на Георги Парцалев – да изиграе образа на Дон Кихот – така и не се сбъдва на екрана или на сцената. Приживе актьорът споделя с тъга: "Не ми повериха ролята. Аз ще си остана мечтател като Дон Кихот.“ Той е автор и на дълбоката житейска равносметка: "По-лесно се прощава бездарността, отколкото талантът.“
Поглеждайки назад към началото, легендата си спомня със самокритичност и хумор: "Бях много по-слаб, отколкото сега, косата ми стърчеше на всички посоки и единственото, което имах бяха очите, които светеха в тъмнината. Грозен, та грозен! По едно време даже се питах – а, бе, какъв актьор може да стана аз?“.