На 8 юли 1947 година правителството на Георги Димитров отказва американската финансова подкрепа по "Плана Маршал" за възстановяване на Европа след Втората световна война. На 2 юли първо отказва СССР, а България просто сляпо следва примера на господаря си. Този факт в продължение на десетилетия бе премълчаван от социалистическата история. Решението обаче е поредното красноречиво доказателство, че страната ни остава под диктат в Съветската зона на влияние, а Георги Димитров е най-отявленият проводник на политика на Сталин и Кремъл за България.

Ако държавата беше приела финансовата подкрепа, от която се възползваха 16 западноевропейски страни, днес сигурно щеше да изглежда по друг начин.

Планът Маршал е известен официално като Програма за възстановяване на Европа. Турция също се включва в програмата, а подкрепа е отказана само на Испания, заради фашисткия режим на генерал Франко.

Планът влиза в действие за 4 фискални години, започвайки от юли 1947. През този период 13 милиарда щатски долара са отпуснати като помощ за възстановяване на европейските страни след Втората световна война. България обаче сама се отказва от тази финансова инжекция и доброволно остава под диктата на съветския ботуш.

През февруари 1947 г. президентът Хари Труман назначава Джордж Маршал за държавен секретар и му възлага цялата тежест на задачата за следвоенното възстановяване на международните връзки. Обезпокоен от икономическата нестабилност на Стария континент и дейността на комунистическите партии, Джордж Маршал обявява в своя реч през 1947 г. в Харвард плана си за широкомащабна икономическа помощ на Европа: "Нашата политика е насочена не срещу една или друга страна или доктрина, а срещу глада, бедността, отчаянието и хаоса", казва Джордж Маршал.

През септември 1947 г. шестнадесет европейски страни образуват Комитета за европейско сътрудничество, който разработва съвместна програма за икономическо възраждане на Европа след Втората световна война. За целта Конгресът на САЩ отделя 13 млрд. долара.

Планът "Маршал" (официално Програма за европейско възстановяване) е най-голямата програма за икономическа помощ, на която именно се дължи осъществяването на така нареченото икономическо чудо на Германия през 50-те години на ХХ век.

Планът е в действие в продължение на четири години, като започва от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се премахнат търговските бариери, да се модернизира промишлеността и да се възстанови икономическият просперитет на Европа като преграда пред разпространението на комунизма. Част от плана е също премахването на множество регулации и насърчаване на ръста на производителността и членството в профсъюзи.