30 април 1993: Денят, в който интернет стана свободен

На 30 април 1993 г. Европейската организация за ядрени изследвания CERN в Женева публикува вътрешен документ от половин страница, адресиран "до когото е необходимо". С него директорите на изследванията Уолтър Хоогланд и на администрацията Хелмут Вебер обявиха, че CERN "се отказва от всички права на интелектуална собственост" върху кода на Световната мрежа (World Wide Web) и че "на всеки се разрешава да го използва, копира, модифицира и преразпространява".

В този момент малцина осъзнаваха, че са свидетели на едно от най-важните технологични решения на ХХ век.

Защо го направиха

Идеята за World Wide Web идва от британския физик сър Тим Бърнърс-Лий, който през март 1989 г. - докато работи в CERN - написва предложение за разпределена информационна система, която да позволи на физиците по света да обменят данни лесно и точно.

До края на 1990 г. Бърнърс-Лий вече е дефинирал базовите концепции, които и днес съставят гръбнака на интернет: HTML (езикът за описание на уеб страници), HTTP (протоколът за пренос) и URL (адресите на страниците). Първият уеб сървър в света: info.cern.ch е работил на компютър NeXT в неговия офис в Женева.

През февруари 1993 г. се случва нещо, което променя плановете. Университетът в Минесота, разработил конкурентната технология Gopher, обявява, че ще въвежда лицензионни такси за комерсиалното й използване. Реакцията на интернет общността е мощна - IBM веднага заявява, че няма да поддържа протокол с ограничителен лиценз.

Бърнърс-Лий разбира, че е настъпил решаващият момент. Той вече е бил в преговори с CERN за отворен лиценз, но след решението на Минесота настоява за нещо още по-радикално: никакви ограничения, никакви права, никакви такси. Уебът трябваше да бъде истински свободен.

Документът, който промени историята

Документът, подписан от Хоогланд и Вебер на 30 април 1993 г., не беше нито красив, нито церемониален. Половин страница машинопис, два подписа и един печат на CERN. Но ефектът беше моментален.

До края на 1993 г. в света имаше над 500 уеб сървъра, а WWW вече формираше 1% от интернет трафика. През май 1994 г. Робер Кайо организира в CERN първата световна конференция за уеб - събитие, наречено "Уудстокът на интернет". Шест месеца по-късно Тим Бърнърс-Лий основава W3C (World Wide Web Consortium) в Масачузетския технологичен институт - организацията, която и до днес определя стандартите на мрежата.

Светът днес

Според Международния съюз по далекосъобщенията, над 5 милиарда души, близо две трети от населението на планетата, използват интернет ежедневно за работа, образование, комуникация и развлечения.

И всичко това почива върху един документ от 30 април 1993 г.

"Повечето хора биха се съгласили, че публичното освобождаване на технологията беше най-доброто, което можехме да направим и че именно то стои в основата на успеха на Световната мрежа", казва Уолтър Хоогланд, един от двамата подписали документа.

Бившият генерален директор на CERN Ролф Хойер обобщава най-точно: "Няма сектор на обществото, който да не е бил трансформиран от изобретяването, във физическа лаборатория, на уеба."

Защо тази дата има значение и днес

Решението на CERN днес изглежда очевидно правилно. През 1993 г. обаче то беше всичко друго, но не и сигурно. Ако Бърнърс-Лий и неговите началници бяха избрали платен лиценз, технологичната история на света щеше да изглежда коренно различно, а най-вероятно днес да четете тази статия върху съвсем друга мрежа, собственост на корпорация, а не на цялото човечество.