Защото към руските шпиони се отнасяме снизходително, сякаш у нас в най-естествената си среда и не бива да им пречим да си развяват байряците . Някакъв от русофилска организация поел отговорността за провокацията. И какво от това. Шипка е нашата зала на славата, на паметта. Но и в нея провокаторите са като у дома си, дори и там да е президентът. Все едно там бе руският президент. Но и той щеше да се почувства неудобно, на нашия не му пука.
Но и на никого не му пука. Знамена на измислената Донецка република се развяваха още преди две години на 9 май на Альоша. Но кой да каже: Ако обичате, напуснете залата! На тези сборища всички обичат Русия повече от България.
Тогава - на онзи 9 май, 2015 година, на парада в Москва премина един Полк на безсмъртието. Хиляди руснаци носеха портретите на свои близки, загинали в Голямата война.
Някои определиха това като най-великия марш на паметта в историята. По същото време край Альоша се развяваха знамена на Донецка република. И тъй като Альоша е най-подходящото място за подобна демонстрация, какво ни остава, освен да го сринем до основи. Тези с фланелките на Путин и знамената на Донецк какво ги интересува марша на паметта. Да не би да имат нещо общо с него.
Когато чешкият скулптор Давид Черни ни изтипоса като кенеф на изложба в Брюксел, прояви тънка проницателност. Тогава президент беше Георги Първанов, а премиер Сергей Станишев. Техните коментари по темата бяха образцови - оказа се, че в годините на прехода сме строили една образцова тоалетна.
"Ние сме били превземани шест пъти от чужди армии. Ако на границата се появи седми завоевател, ние няма да се посерем от това. Знаем, че ще оцелеем отново!" Така каза чешкият скулптор Давид Черни тогава, за разлика от нашите държавни мъже.
В крайна сметка го заклеймихме като пълен бездарник. Обругахме го с нашите тоалетни ценности и го посъветвахме да се хвърли във водите на Вълтава. Събудихме се като хора, които нямат нищо общо с нужника в Брюксел. А този чех ни показа такива, каквито си мислим, че сме, но не искаме да го чуваме публично. И когато се видяхме, шубето ни изду гащите.
Загова сега ни веят байряци под носа и ръкопляскаме на руските шпиони. Ще изтърпим един дипломатически скандал и след една година същите негодници ще веят същите знамена. А ние ги гледаме като едни тапири.
И какво сега? Превръщат Альоша и Шипка в клозети със знамена на Донецката република и трябва да изтърпим това. Нужникът в Брюксел беше заклеймен като заплаха за националната ни сигурност. А Альоша не е, тъй като с обругаването му газим нечия памет. Така ли? Трябва ли да сравняваме клозетния марш на Альоша с марша на паметта. Да имаме малко милост и да го съборим в името на паметта!