Въпреки агонията около приемането на бюджет 2020 и гафа с искането за космически кредит, въпреки абсурдната кадрова политика, въпреки деветте заместник-кметове и сурията пиари, назначени в общината да замитат боклука, който ударно се произвежда, Здравко Димитров отчете стоте дни от управлението си с ентусиазъм. Американският комунист Джон Рид не е бил толкова въодушевен от "10 дни, които разтърсиха света“, разказвайки за болшевишката революция през 1917 година, отколкото Зико от своите първи сто.
Е, имало някои малки проблеми, не може без тях, но новата власт влязла с летящ старт – направо с бутонките срещу проблемите, които приличали на гигантски чудовища. Отчетът за стоте дни беше като за бавноразвиващи се, които за първи път чуват "Модър – Царевец“, ул. Даме Груев“, организация на движението, зоопарк, спортна зала. Здравко Димитров изброи доста проекти, започнати от Иван Тотев и той просто трябва да ги завърши.
Това трябва да направи – да разчисти масата, на която му оставиха проектите. Иначе били решени доста проблеми на хората, които идвали в организираните приемни. И пак ще има приемни, и пак ще идват хора – власт обърната с лице към хората. Все същите глупости от времето на Славчо Атанасов. Тогава онази власт беше лигава и глупава. И тази власт така се очертава – лигава и глупава. За сто дни Здравко Димитров не показа нито характер, нито визия какво точно иска от властта си като кмет и колко силна е тази власт. Никак не е силна.
Все повече Здравко Димитров ни убеждава, че е марионетка в ръцете на някои заместник-кметове, които са лобисти на бизнес кръгове. Сто дни на един слаб кмет. Летящият старт на Димитров го е засилил право в един кокошарник. Това е единствената идея, родила се за сто дни – в зоопарка да гледаме кокошки и да продаваме яйцата. Димитров може да завърши зоопарка с 20 дни работа, но сега искал нови обществени поръчки.
Майтапи се господин Димитров, но майтапът му издава липса на класа. Има и осезаема липса на IQ, а това е сериозно препятствие пред един кмет, който искал да сменя модела, без да има свой модел. Отчет с подобно говорене е отвратително. Ако журналистите предадат отвращението си и на читателя, четвъртата власт ще е постигнала една от редките си незначителни победи, вместо да се сурка по стълбите.
Тя винаги е в деликатна ситуация – да остане наистина власт, или да обслужва друга власт. При обслужването няма голям избор – отиваш при тези, които трудно правят разлика между лице и задник. И бързо се превръщаш в задник. Това, разбира се, понякога може да е прекрасен избор. Ако съм по-циничен, мога да твърдя, че отчетът за стоте дни на Здравко Димитров беше спор за лицето и задника. Който може, прави разлика. Който не може, отива в кокошарника.