Здравко Димитров излезе на сцената за гладиатори със самочувствието на Кърт Ръсел. Няма изненада в поведението му. Бихме се изненадали, ако изскочи тайно от някой шубрак. Но той е бил районен кмет, областен управител и виден представител на ГЕРБ. Шумната поява на подиума му отива напълно.
Както впрочем направи и преди четири години с подкрепата на Реформаторския блок. Тогава инициативният му комитет представи седем точки, около които се разработи предизборната му програма. Но те бяха в програмата на общинския шеф на пазарите- прозрачно управление, допитване до гилдиите и други алабализми. Сега Зико повтаря същите фрази и това поведение изглежда крайно несериозно.
Димитров иска да е кмет, защото имал личната подкрепа на
Бойко Борисов. Дотук добре. Но може да последва същинското политическо пропадане точно поради тази причина – че не е бил анонимен партиен кадър. Преди четири години нарушеният баланс в областната структура и лидерската позиция на Методи Андреев са ударили по егото на Зико. Като човек, който харесва първата позиция, преместването надолу в класирането е все едно да изпаднеш от групата. На политически език, обаче, случилото се има ясно определение – загуба на политическо доверие. Не става и дума за сантиментални спорове дали си прав или не – загубил си доверието.
И сега на преден план излиза моралът, който в политиката няма никаква стойност. По тази причина всеки партиен маргинал може да направи каквото си пожелае, без да му пука от нищо. Обикновено прави политическа грешка.
Поведението на
Здравко Димитров тогава беше класически пример за политическа грешка – излизаш на битка срещу силен кандидат на собствената си партия и смяташ, че аплодисментите са за теб. Тази грешка може да се прави и с мълчаливото съдействие на партията. Може да е плод на индивидуален инстинкт за политическо самоубийство. Но е нищо повече от грешка.
Сега предстои най-важното. Как грешката преди четири години да бъде представена като политическо възраждане сега. Ако приемем, че Здравко иска да бъде кмет и нищо друго, споровете са излишни. Защото мотивите му изглеждат толкова странни, колкото и неистовото му желание да си направи политическо харакири.
Спасението от политическото харакири на Димитров, поне временно, е само на една крачка. Много болезнена, но решителна за Зико, ако не иска окончателно да се превърне в политически маргинал.
Извинение пред избирателите на ГЕРБ в Пловдив, които сега трябва да те припознаят за кмет. Това е крачката. И обяснение на думите на Димитров при влизането си областната управа: "ГЕРБ ми е на сърцето, но съм от Борисов“. Т.е, не си много от ГЕРБ, но искаш да си кандидатът на ГЕРБ.
И вече си кандидатът. Какво следва? Единият възможен изход е победа с гласовете на хората, които са приели извинението. Другият е проваленото политическо възраждане.