Но излиза писателят Калин Терзиийски и се вторачва в портфейла на Григор. Само с тенис, представете си, спечелил 2,5 милиона долара за пет мача в Лондон. А Калин публикувал разкази пак в Лондон - в български вестник, за 25 паунда. Де е Киро на кирия!
Каква жестока несправедливост, а българският народ се захласва по един никакъв тенис. Човекът на "духа, знанието и величествената мъдрост" е огорчен. Терзийски е получил европейско и световно признание с писане на разкази в лондонско издание за българи, а ние сме изплезели езици по Григор.
Терзийски е оценен на 25 паунда, после на 10.
Какво се случва с нас. Излиза поредният несретник и лигаво ни оплаква съдбата си. И не само го прави, но обвинява всички - нас, които се радваме, и Григор, който печели пари. Терзийски знае, че има писатели, които изкарват повече от Григор. Знае, че в литературата признават класата ти с Нобелова награда. За негово съжаление Нобел раздават и в тениса, Григор го получи. А талантът и трудът на Терзийски струват вече 10 паунда. Това е положението.
Не може да изкараш 2,5 милиона с лежане в риалити шоу и безпаметно напиване. Калин вече опита, не става.Но със самочувствието на Дан Браун брои парите на Григор. Той така може да ги брои и на Стоичков, и на Бербатов. Но няма да мръдне от 10 паунда на разказ.
Това, че ходим по улици, кръстени на писатели, а не на тенисисти, няма да промени таксата на Калин. С такива писатели, които смятат себе си за адски нещастни, няма как да има повече улици на тяхно име.
Затова разликата между такива като Калин и Григор е не само 2,5 милиона. Тя е огромна - в таланта, духа и къртовския труд, непосилни за калиновци.
За утеха Калин Терзийски може да получи бутилка хубаво вино от Григор. Поне малко да се зарадва.