В двора на катедрален храм "Успение Богородично“ беше открит паметник на Гаврил Кръстевич, губернатор на Източна Румелия по време на Съединението. Изненадващо митрополит Николай охули Захарий Стоянов – двигател на българското Съединение.
"Неговите заслуги за Съединението и за България са много големи. И все пак в периода 1884 - 1885 година като публицист в Пловдив той е излял тонове мастило, за да ругае, обижда и подиграва областния управител Гаврил Кръстевич във вестниците. Това днес се нарича реч на омразата! Захарий Стоянов ни е оставил едни от най-добрите образци в жанра "политическа реч на омразата", който жанр и днес е обхванал българския политически живот и заразява цялото наше общество.
Благодарени на вестникарските писания на Захарий Стоянов на 6 септември 1885 година Гаврил Кръстевич е бил унизително разкарван и осмиван по улиците на този град и накрая е бил изгонен от него като псе. От днес цветя ще може да получава и Гаврил Кръстевич - така е редно и справедливо", каза владиката Николай.
Да, редно е да получава цветя и Кръстевич, но за какво по-точно? Кръстевич е доверено и лоялно лице на султанската власт. И така успява да спаси от заточение знаменития водач на борбата ни за църковна независимост Иларион Макариополски.
Гаврил Кръстевич има огромна заслуга за султанския ферман от 28 февруари 1870 година, с който се учредява и признава от османското правителство независимата българска църква. Неговата правна грамотност, познаването на църковната и политическата история на Балканите и влиянието, с което е разполагал по високите етажи на властта в Цариград, са достатъчни за издаването на прочутия ферман на Абдул Азис, в чието написване и той самият взема дейно участие. Нещо повече – Кръстевич е душата на Народния църковен събор (23 февруари – 24 юли 1871 година), който начертава основните правила и начала за нормалното функциониране на независимата ни църква.
Затова са разбираеми пристрастията на митрополит Николай към Кръстевич. Да, Кръстевич е убеден патриот, но работи за просперитета на Османската империя. Това положение го противопоставя на Захарий Стоянов, който издава вестник "Борба" и публикува там политическия си очерк "Трябва ли да съществува Румелия?" С превъзходния си публицистичен стил и икономически данни авторът доказва, че румелийската форма на управление задържа развитието на областта. Той се обръща към Европа и убеждава, че тя е длъжна да приеме и признае обединението на България.
Това, което се случва около Съединението и цялата дейност на Захарий Стоянов, са непонятни неща за губернатора Кръстевич. Той е трябвало съвестно и в рамките на закона да изпълнява функциите си на висш турски представител, докато революцията на 6 септември 1885 година не го изхвърля не само от пловдивския конак, но и от голямата политика. Този път завинаги. Заслугата на Кръстевич е, че не предприема нищо на 6 септември и така не се пролива кръв.
И когато брани Кръстевич от Захарий, владиката Николай знае, че "усилията“ на Кръстевич водят до схизмата, обявена от цариградската патриаршия на 16 септември 1872 година. Вторият път катастрофата е пълна, когато е изпратен от официалните турски власти за главен секретар и директор на вътрешните работи при княз Алеко Богориди (1879-1884) и за генерал-губернатор на Източна Румелия (1884-1885).
Изумително е как владиката Николай противопостави двама големи българи и омърси единия за сметка на другия в деня на българското Съединение. Това е нечуван позор - български владика да охули български герой.
Ако се организира хайка за дявола, трябва да го търсите в Пловдивската митрополия. Там дяволът може да бъде приклещен и поруган публично.
А днес, когато Николай мърсеше с думите си Захарий Стоянов, трябваше да бъде залят с кофа студена вода и да спре този невиждан цинизъм.