На страницата на Министерски съвет е публикуван текст в памет на избитите от комунистическия режим. Това е възмутило другарите от БСП Пловдив и те пишат от своя страна, че "когато текстът е на страницата на правителството, в чийто състав влиза ръководството на БСП, начело с лидера й, възниква логично питане: що за коалиционна култура и що за партньорство споделя елитът на социалистите в този кабинет? Отстъплението от собствената партийна идентичност е огромна цена, другари! И не си струва за няколко министерски кресла!"
Уважаеми другари, вашата партийна идентичност изобщо не ни интересува, когато вашите предшественици със същата идентичност избиха българския политически, военен и духовен елит. Нито един текст в памет на избитите не може да бъде проблем, преди да се извините за комунистическия терор, а не да го браните.
Мирчо Спасов е с вашата партийна идентичност, нали? "Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши“, признава мародерът. Всяко намигване на Живков след 9 септември 1944 година е струвало 100 живота. Спира с намигванията, когато Народният съд вече е насрочен, а той издава смъртни присъди и на хора, които вече са били избити заради намигванията.
Любимият ви поет Павел Матев е с вашата партийна идентичност, нали. Негов съратник в убийствата свидетелства: "С Павката (Павел Матев)… взехме седмината от затвора в полунощ и ги откарахме на посоченото за екзекуцията място. Беше тъмно като в рог и можехме да пуснем поне един да избяга, но не го направихме. Те как само ни се молеха! Сега си давам сметка, че и да бяхме пуснали двама, едва ли щеше да се разбере, защото гробовете им бяха изкопани през деня, а ние ги заравяхме в тъмното и може би никой нямаше да усети липсата. После яка работа падна по заравянето на гробовете. Ръцете ни цяла седмица бяха в мазоли…".
Скриват се мазолите и Павел Матев прописва любовни стихотворения.
Друг комунистически поет – Димитър Методиев, дирижира в покрайнините на Белово и Септември, убийствата без съд и присъда на 20 "монархофашисти". По-късно става сътрудник на оня с намигванията.
Миг преди да посегне на живота си през 1991 г., "партизанският поет" Веселин Андреев оставил бележка: "Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия… Проклет да е Живков! И живковистите!".
Прави го заради ужасните истории, които вие не искате да признаете и не се извинявате. А упреквате тези, които са склонни да го направят.
Други комунистически поети - Димитър Полянов и Христо Радевски, от първа страница на в. "Работническо дело" приканват: "Стреляйте вярно! Забивайте ножа по-дълбоко!". Павел Вежинов и Младен Исаев не остават по-назад.
Поетът Валери Петров в стихотворението си "Народен съд",което сам чете по радиото, призовава: "Смърт! Смърт! Смърт!"
В шайките за убийства из цялата страна са все хора с вашата партийна идентичност, другари комунисти от БСП Пловдив.
И какво ни казвате днес, когато почитаме жертвите на терора на вашите предшественици? Майната им на жертвите, ние трябва да браним убийците? Каквото каза преди пет години и вашият депутат Александър Симов с пост във Фейсбук:"Тази вечер ще се изпикая на мемориала на шибаните жертви на т.н. комунистически режим.“
Ние спокойно можем да го направим върху вашата партийна идентичност.
Още интересни анализи може да четете в ZaPlovdiv.bg!