Паркингът на надеждата и битката срещу любовта зад блок 292 в "Тракия"

Стана ясно, че край блок 292 в "Тракия“се предлага съвсем нов тип градски опит - детска площадка с гледка към социално предприемачество. Случва се нещо удивително на това място – води се битка между обществения морал, платената любов и институционалната немощ.

Кметът на района Георги Гатев е категоричен – проституцията до детска площадка е "изключително неприемлива“. И с това приключва всичко, което може да се направи по въпроса. Защото, както казва самият той, районната администрация не може да възпрепятства занаята. Това е работа на МВР. А МВР…

Всички са наясно, че е неприемливо. Никой не казва, че е приятно, модерно или особено уместно. Но си е там.

Децата скачат на въже,  бабите обсъждат цената на доматите, а непознати дами – елегантно облечени и със завидно постоянство – въртят бизнес, който не се води в търговския регистър, но е с традиция, по-дълга от всяка общинска стратегия за чистота.

Кметът ще говори с Пето РПУ. Ще има среща с ОП "Паркиране и репатриране“. Ще се обсъди, ще се анализира, може би дори ще се напише протокол. И както би казал един герой на Удхаус: "Действието е смелият братовчед на намерението, сър.“

А докато действието чака одобрение от трите звена на местната йерархия, госпожиците си остават на позиция. Професионализъм, който, макар и не по устав, е поне постоянен.

Въпреки очакванията на романтично настроените жители, паркингът няма да се превърне в парк. Това е може би единствената ясно заявена позиция от местната власт. Паркът, оказва се, е прекалено силно послание, твърде радикален жест – особено на място, където се случват такива  културни взаимодействия. Защото парк означава грижа, озеленяване, бюджет, проект. А паркингът – просто стои там. Устойчив. Издръжлив. Отворен към света.

Става ясно, че кметът непрекъснато получава сигнали. Те валят, а отговорът е един и същ – разбрахме, ще видим, ще говорим.

Някой пак ще се обади, пак ще каже, че е неприемливо, пак ще има среща.

А може би следващия път ще си пожелаем нещо още по-смело – като например някой да понесе отговорност.