Дюнерджийници никнат в Пловдив по-бързо от дупките по улиците. Днес ги броиш една, утре - три. Вече дори не е нужно да вървиш по Малката главна, достатъчно е да си отвориш прозореца и ароматът ще влезе у вас.
Нали минавате по Малката главна – център на дюнерджийския бизнес. А късно вечер – боклуци, кетчуп и майонеза. Харесва ли ви?
"Европейска столица на културата“ пише по плакатите. А всъщност - столица на айрана и лютивия сос. Вечерта центърът прилича на подлеза на провинциална автогара - мазни петна по плочките, опаковки, салфетки и "екологичен отпадък“ от бърза кухня. Тротоарът е станал като скара за барбекю - всеки минал оставя по едно омазано следствие.
И властта да не се оправдава, че този процес – омазняването на града, не може да се регулира. Вместо това тя е постлала червен килим пред дюнерджийниците. Сякаш културата на Пловдив се мери в пилешко месо и литри чеснов сос.
Не, не е до "смесеното население“. Не е и до вкусовете на хората. Това е до безпомощна местна власт, която оставя лицето на града да мирише на грил.
Пловдив заслужава не само да е столица на културата, а и на културното управление. А сега какво – идваш за Античния театър, оставаш за дюнера.
Най-дългата пешеходна зона. Най-дългата дюнерджийница.